Алпи и Турция 2006
Към Турция през Италия - разказ за приключенията ни в масива Монте Роза (Италия) и Ерджиес, Демирказък и Кападокия (Турция)
Не бързаме да си тръгваме. Тук ни харесва. Уединеността и красотата на мястото е неповторима... Решаваме преди да потеглим да се разходим до северната стена на Demirkazik, където по думите на катерача, който срещнахме преди два дена, има постоянен ледник.
Оказва се, че наистина има ледник – е, доста различен от ледниците по Алпите, но все пак... Срещаме самотния катерач, който се е отказал от премиерата по стената и също тръгва надолу. Заедно се връщаме до нашата палатката, набързо си стягаме багажа и поемаме надолу.
Точно след изворчето вдясно започва друг каньон, водещ до равнината. Ние обаче сме предупредени, че пътят по него, макар и красив е по-дълъг и изключително "чанчав", така че решаваме да го оставим за друг път, когато сме с въже и с по-малко багаж.
Малко преди "нашия" каньон свиваме вляво, минаваме покрай голяма чешма, около която пасат няколко коне и голямо стадо овце и слизаме по склоновете на планината към село Demirkazik. В селото сме в ранния следобед, но решаваме да не рискуваме отново да "заседнем" в някой от големите градове и предпочитаме да останем да нощуваме тук. Разпъваме палатката си над алпийския дом. Под нас селцето се вижда като на длан. Едва ли има повече от 40 къщи...
![]() Северната стена на Demirkazik (3756м) |
![]() Село Demirkazik |
![]() Фитнес зала на открито |
![]() Алпийският дом и Demirkazik (3756м) |














