Алпи и Турция 2006
Към Турция през Италия - разказ за приключенията ни в масива Монте Роза (Италия) и Ерджиес, Демирказък и Кападокия (Турция)
В 6:30 часа нарамваме раниците и се насочваме към автогарата, за да хванем първия рейс в 7:00 часа. След известно обикаляне на района на автогарата в опит да намерим откъде точно тръгват микробусите за Çamardi (минаващи покрай село Demirkazik) най-накрая се качваме на правилното "возило". В него по турска традиция минават и ни сипват в шепите ароматна вода с дъх на лимон.
След около 1:30 часа ни стоварват на главния път на разклона за селото, което отстои на още 4км разходка пеша.
Вървейки по асфалтовия път се наслаждаваме на сутрешното слънце и прекрасните гледки към планината Aladaglar. Прекосяваме селото. В горния му край се намира алпийския дом Dag ve Kayak Evi (Планински и ски дом), а до него – хотел, който служи за високопланинска тренировъчна база на спортисти от Анкара, нещо подобно на турски Белмекен. Големите постройки отдалеч изпъкват на фона на едно- и двуетажните селски къщи. След кратка беседа с "планинския спасител" (поне такава длъжност му приписахме, в последствие се разбра че е и инструктор по алпинизъм) от алпийския дом, поемаме към най-високия връх на планината – Demirkazik (3756м). До лагера под върха има няколко пътя, като ние избираме най-прекия и най-красивия от тях през един от каньоните на Çimbar vadisi (Чимбар вадиси). Каньонът започва на около 15 мин вляво от алпийския дом. По дъното му има ясна пътека, а от двете страни се издигат огромни скални стени, обсипани с причудливи форми. Захласнати по гледките наоколо неусетно се изкачваме до края на каньона на около 2300м и излизаме в широка долина.
След около още 1 час нагоре по долината точно след 20 метрово стръмно слизане стигаме до единствената сигурна вода по пътя на 2600м. До скалите има миниатюрно езерце с кристална студена вода, а около него – няколко места за палатки и оскъдна зеленина.
Докато се наслаждаваме на водата и пълним всичките си бутилки, ни настигат двама души и едно муле. Оказват се един турски катерач, който иска да направи соло-премиера по 700 метровата северна стена на Demirkazik и наетият от него местен жител с мулето си. Поглеждаме с лека завист към катерача, който "припка" без никакъв багаж (дори от време на време язди горкото муле!), нарамваме натежалите с по 4 литра вода раници и поемаме отново нагоре.
Разпъваме палатката си на едно възвишение точно срещу 600 метровата източна стена на върха. Гледката е невероятна! Заобиколени сме от огромни скални зъбери, а докъдето стига погледът ни не се вижда и сянка от човешко присъствие!
Оглеждаме пътя към върха – стръмни сипеи до премката на билото, а после – по скалното ребро. Не изглежда далеч, но все пак решаваме да тръгнем рано – навиваме часовника за 4:50 часа...
