Алпи и Турция 2006
Към Турция през Италия - разказ за приключенията ни в масива Монте Роза (Италия) и Ерджиес, Демирказък и Кападокия (Турция)
Сутринта подухва умерен до силен северен вятър, температурата е близка до средната за месеца за подобна надморска височина и географска ширина, но което е най-важното - небето е чисто! Пътят нагоре е ясен. Избрали сме по-дълъг, но и по-красив маршрут за изкачване, който почти през цялото време върви по няколко километровия източен ръб на върха.
И двамата се чувстваме добре и тръгваме с бодра крачка. Все пак само преди няколко дена сме били на 4000м или както се казва "по алпийскому" - аклиматизирали сме се! Подозираме, че сме първите провеждали аклиматизацията си в Италия над 4000м за изкачване в Турция на 3900m!
Вървим по ясна и приятна пътека по самото било и се наслаждаваме на пейзажа. Гледката е фантастична! Към 9 часа подсичаме "гърбицата на камилата" – огромна изключително ронливо изглеждаща купчина лабилни камъни на билото малко преди върха. После буквално със зъби и нокти издрапваме по огромен сипей от изключително податливи на земното притегляне малки, големи и още по-големи камъчета и павета обратно на билото и стигаме до първия връх – Малкият Erciyes. Там заварваме весела група от турски туристи. След множество снимки с новите ни познати се запътваме към главния връх, който е с 50-ина метра по-висок. Малко под него с изненада откриваме издълбана в скалата църква. Виждат се врата и прозорец, а от другата страна се открива гледка на север към Kayseri. Пътеката се качва до малко над църквата. Оттам до върха остават само някакви си 6-7 метра. Те обаче са по изключително ронлив камино-винкел, около IV UIAA, а гледката надолу бързо отказва всеки, който смята да се качва без осигуровка. Ние обаче не носим въже и инвентар. След дълго умуване и нелека вътрешна борба здравият разум надделява (което не му се случва особено често!) и се отказваме от рискованото начинание, което оставяме за следващия път, когато ще сме инвентарно по-подготвени. :-)
Тръгваме надолу. Турската група започва да слиза по (може би е по-правилно да се каже "със") един от сипеестите кулоари право надолу, но ние предпочитаме да се върнем по по-дългия, но значително по-безопасен път по билото, по който сме дошли.
Синята точка в далечината постепенно придобива формата на нашата палатка. За около два часа стигаме до нея, събираме си багажа и с вече доста понатежали раници поемаме под лифта надолу към алпийския дом и шосето.
Подписваме се в книгата, че благополучно сме изкачили върха и сме се върнали, и се запътваме към пътя да чакаме микробус за Kayseri. За наше щастие точно в този момент на паркинга се появяват двама от турските ни познати от върха и ни предлагат да ни закарат до града. С радост приемаме поканата им и в 17 часа вече се понасяме към следващия голям град по пътя – Nigde (Ниде). Nigde се намира на около 140 км от Kayseri и оттам тръгват рейсовете за селцето в подножието на следващата ни цел – планината Aladaglar (Аладалар).
В 18:30 часа пристигаме в Nigde, където със съжаление научаваме, че последният микробус за село Demirkazik е заминал в 18 часа и се налага да изчакаме до следващия ден. Пренощуваме в задушна стая на доста мизерно хотелче (имаше и по-лъскави хотели, но и два пъти по-скъпи).
