Алпи и Турция 2006

Пътуването до Kayseri е 12 часа, пристигаме на автогарата в големия турски пек и с нежелание се разделяме с прохладата на климатизирания автобус. След известно обикаляне из града и доста „разговори” (от които човек получава мускулна треска на ръцете) с хора, които знаят само турски, успяваме да стигнем до мястото, от което отпътуват микробусчетата за Develi. Изходният пункт за изкачване на Erciyes е превал по средата между Kayseri и Develi, където се намира най-големият в района ски център Erciyes Kayak Merkezi (2200м).

Стоварват ни на премката, където на запад, на около 2 километра нагоре, се извисява Erciyes. От другата страна на шосето са разпънати многобройни палатки, които приличат повече на огромен катун отколкото на палатков лагер. В района се намират няколко хотела, казарма и местният алпийски дом, където всеки тръгнал към върха трябва да се запише и да даде телефон за връзка. Един любезен немскоговорящ чичко ни съобщава, че "днес и утре времето ще е хубаво, но в 5 часа следобед ще започва да вали". Опитва се да ни предложи срещу скромно заплащане да опънем палатката си в близост до алпийския дом, но мястото е доста наклонено и толкова близо да бара, от който оглушително се "лее" турска музика, че ние без особено колебание отклоняваме поканата му.

Около върха започват да се събират облаци. След известно чудене решаваме да напълним всички налични бутилки (нагоре няма вода), да вземем лифта с надежда да изпреварим дъжда и някъде горе да намерим място за нашия лагер.

Лифтът ни качва на 2700м. Разпъваме палатката си на около 1 час над горната му станция и тъкмо влизаме в нея, когато притъмнява и само 13 минути след прогнозирания час (т.е. в 17:13 ч) се излива пороен дъжд.

Решаваме на следващия ден да тръгнем към върха при първите сутрешни лъчи...

Erciyes (3917м) от Kayseri

Ски център Erciyes (2200м)

Към базовия лагер

Времето наистина се разваля...