Алпи и Турция 2006

Деня прекарваме дремейки в автобуса. Слизаме само на границата, където нервничим няколко часа. Освен че българската граница трябва да се мине пеша, на турската митница ни карат да слезем от рейса, да разтоварим багажа си, да застанем до него и да сме готови да осигурим възможност на митничарите да поровят из нещата ни. Нашите раници обаче явно не им изглеждат особено съмнителни и ни подминават с усмивка.

В 7 часа вечерта пристигаме на автогарата в Истанбул и се насочваме към офисите на фирмите, които пътуват за Kayseri (Кайсери) – град в централна Анадола, на около 700км югоизточно от Истанбул, който е изходна точка за първата ни цел – връх Erciyes /Ерджиес/ (3917м).

С помощта на турски разговорник, езика на жестовете и цифрите, написани на лист хартия, успяваме да си купим билети за 23 часа. После сядаме на раниците си и се оглеждаме наоколо. Интересно е да бъдеш в страна, от чийто език не разбираш абсолютно нищо, с изключение на няколко ключови думи като „мераба”, „гьол”, „сокак” и няколко други... А и голяма част от турците не знаят чужди езици. Опитно установихме, че мъжете на средна възраст поназнайват немски, а повечето младежи - английски. С другите човек най-добре се разбира с жестове и ключови думи... Преживяването е интересно!

В 23:00 часа рейсът потегля. Е сега вече около нас се чува само турска реч. Приключението започва...