Алпи и Турция 2006
Към Турция през Италия - разказ за приключенията ни в масива Монте Роза (Италия) и Ерджиес, Демирказък и Кападокия (Турция)
След безсънна нощ, поставена от нас диагноза "белодробен оток", една таблетка Diamox и изключително ефективно съдействие от хижарите, на изгрев слънце Владо има "привилегията" да се повози с хеликоптер до Aosta (най-големия град в района). За нас пък остава "удоволствието" да се смъкнем с тежките раници надолу по парапетите...
Метеоролозите се оказват прави! Денят е приказен – времето е тихо, ясно, на небето не се вижда нито едно облаче. По ледника нагоре пъпли безкрайна върволица от хора. Нашата посока обаче е надолу...
За няколко часа слизаме до горната станция на лифта, като междувременно с интерес оглеждаме местата, през които сме минали предишния ден в мъглата. Към обед вече сме при колата и потегляме към Aosta. Владо излиза от болницата с купчина документи и рентгенови снимки. "Положението не е добро" заявява той и редувайки кашлянето и усмивките разказва, как са го изследвали и как са настоявали да го държат в болницата още няколко дена...
Леко объркани от бързия и неочакван развой на събитията, решаваме да намерим къмпинг в долината, да си починем в него и да обмислим следващите си стъпки. Отсядаме в къмпинга St. Vincent, който се намира на главния път покрай магистралата за Aosta, близо до отклонението за Cervinia.
Вечерта вече положението е ясно – на сутринта поемаме обратно към България...
