Алпи и Турция 2006

На развиделяване, изпълнени с нови сили, поемаме към първата ни цел – италианския курорт Breuil-Cervinia (2000м), който е изходен пункт за изкачване на Матерхорн (Matterhorn, Monte Cervino) (4478м) по италианския ръб (Liongrat). Пристигаме към 10 часа, посрещнати от мъгла, вятър и слаб дъждец. Леко обезкуражени се запътваме към дома на гидовете, за да получим информация за прогнозата за времето и състоянието на маршрута, по който преди по-малко от месец е имало сериозно срутване. Следва първото разочарование за това пътуване – съобщават ни, че според гидовете от района пътят към Матерхорн е непроходим и то не толкова заради каменопада, колкото заради падналия и продължаващия да вали нов сняг. Твърдят, че от около месец никой не се бил качвал на върха по този маршрут. На всичкото отгоре според прогнозата цялата следваща седмица ще вали и единственият слънчев ден ще е вторник. С увесени носове и не много висок боен дух решаваме да се откажем от върха и да преминем към план «Б» - масива на Monte Rosa (4634м), който е втори по височина след Mont Blanc (4810м).

Италианският подход за масивът Monte Rosa е от съседна долина – долината на селцето Gressoney. Решаваме, че вторникът е нашият шанс да се качим на някой от четирихилядниците в района и затова още същия ден, след кратко проучване на обстановката и трескаво сортиране на екипировката в "безвалежните" промеждутъци, вземаме лифт от селцето Tschaval (1825м), който ни качва до Passo Salati (2936м).

Сякаш се озоваваме в друг свят – от цивилизованата, зелена и изпълнена с туристи долина, лифтът ни стоварва в мъглива, снежна виелица насред камениста пустош. Раниците ни са доста тежки, а ние – изморени от пътуването, недоспали, но решени преди да потърсим място за палатките, да се качим неколкостотин метра нагоре в планината.

Пътеката е камениста, заснежена и опасно хлъзгава, на няколко места дори има парапети. Към 19 часа стигаме до Punta Indren (3260м), където е горната станция на един от лифтовете от долината на Alagna (Италия) и опъваме палатките си на удобна заравненост до палатките на група чехи. Наливаме си от капещата от скалата вода, пием чай, вечеряме и докато навън тихо вали сняг, ние блажено се излягаме в спалните си чували.

Оправяне на багажа

Нагоре в мъглата

Хммм, сега не беше ли лято?!?

Punta Indren (3260м)