Аржентина 2006
Разказ за почти успешния ни опит да изкачим връх Аконкагуа (6962м)
Цвета и Емил Алексови
| Изкачвания | |
| Aconcagua | 6962м (до 6700м) |
| El Plata | 6100м (до 5400м) |
Ден 1: София – Амстердам – Сао Пауло – Буенос Айрес
Ден 3: Мендоса - Penitentes - Punta de Vacas (2400м) - Pampa de Leñas (2800м)
Ден 4: Pampa de Leñas (2800м) - Casa de Piedra (3200м)
Ден 5: Casa de Piedra (3200м) - Plaza Argentina (4200м)
Ден 6: Plaza Argentina (4200м)
Ден 7: Plaza Argentina (4200м) - Лагер 1 (5000м) - Plaza Argentina
Ден 8: Plaza Argentina (4200м)
Ден 9: Plaza Argentina (4200м) - Лагер 1 (5000м)
Ден 10: Лагер 1 (5000м) - Лагер 2 (5850м) - Лагер 1
Ден 11: Лагер 1 (5000м) - Лагер 2 (5850м)
Ден 13: Лагер 2 (5850м) - Canaleta (6700м) - Plaza de Mulas (4300м)
Ден 14: Plaza de Mulas (4300м) - Puente del Inca (2700м)
Ден 15: Puente del Inca - Penitentes
Ден 17: Penitentes – Porterillos – Refugio Ski & Montaña (3000м)
Ден 18: Refugio Ski & Montaña (3000м) – Salto del Agua (4200м)
Ден 19: Salto del Agua (4200м) - 5400м - Salto del Agua
Ден 20: Salto del Agua (4200м) - Refugio Ski & Montaña (3000м) – Мендоса
Ден 23: Мендоса - Буенос Айрес - Сао Пауло - Амстердам
Полезна информация за организиране на експедиция към Аконкагуа и района на Cordon del Plata
В 6.15ч в една мразовита зимна сутрин таксито, което наехме, ни стовари пред аерогарата в София и шофьорът с облекчение ни помогна да разтоварим огромните около 25 килограмови денкове и не много по-леките "малки" раници от своята чиста и спретната (преди нашето нашествие) кола.
Багажът наистина ни се оказва доста. Освен че денковете са с по някое и друго килце над допустимото (20кг + 10кг ръчен багаж), трябва да натъпчем част от багажа и в раниците, обявени за ръчен багаж. За съжаление вече мерят не само големия, но и ръчния багаж и на два пъти ни връщат, защото едната раница била (а тя наистина беше!) прекалено тежка. Напълваме си джобовете с Corny-та, книжки, тефтерчета, накрая изваждаме и пухенката и... успяваме! Тръпки ни побиват като си помислим, че на връщане багажът ни пак ще е толкова...
(Емо): За първи път летя със самолет и усещането e наистина изпълващо! Ускорението при излитане, издигането,... задължително трябва да се опита!
Следващата ни спирка е Амстердам (Холандия), където летището е огромно и само придвижването между терминалите ни отнема 40 минути бърз ход. Следва почти 12 часов полет над Атлантическия океан (около 10000км) до Сао Пауло (Бразилия), където мекия и топъл летен залез силно контрастира с мрачното, студено и дъждовно време в Европа. След още един 4 часов полет точно в полунощ кацаме в Буенос Айрес, столицата на Аржентина.
 Залез на летището в Сао Пауло |
 С ръчния багаж |
||
Опасенията ни, че всичко ще бъде затворено, че няма да има къде да обменим пари и че ще трябва да си вземем такси до вътрешното летище се оказват напразни. В полунощ на международното летище в Буенос Айрес всичко работи, а след по-малко от половин час дори има и редовен автобус до вътрешното летище, откъдето трябва да си купим билети за Мендоса.
Към 2:30ч сутринта пристигаме на вътрешното летище. В 4ч за наша най-голяма изненада отварят гишето на Аржентинските авиолинии, с които ще летим, и дори има билети още за първия полет. В 6:15ч сутринта вече излитаме и след около час и половина сме в Мендоса – основният изходен пункт за изкачвания и разходки в района на Аконкагуа. След като наемаме такси до центъра на града за 12 песос пред нас се изправя въпросът къде да отседнем.
Имаме резервация за един хостел съвсем в центъра на Мендоса, но решаваме да проверим дали някъде другаде няма да ни предложат по-добри условия. След неколкочасова сутрешна разходка из хостелите в центъра на Мендоса (а те са страшно много!), най-накрая отиваме в Independencia - хостела, за който сме си направили резервация още от София. Решението не е трудно – просто всички други хостели се оказват пълни! Може би причината е празникът на Мендоса, който се оказва точно днес... Посрещат ни с усмивка и дори са ни запомнили имената от e-mail кореспонденцията ни. Настаняваме се в стая с шест легла, оставяме си багажа и тръгваме да изследваме града.
Още докато обикаляме по хостелите започваме да се чувстваме удобно в Мендоса. Всичко е доста компактно и концентрирано, разстоянията са малки и човек съвсем спокойно се придвижва пеша. Първо отиваме да си извадим разрешителни за изкачването, купуваме си карта на Аконкагуа, разхождаме се до автогарата, за да проверим разписанието на автобусите и... след кратко колебание, въпреки 24-те часа непрекъснати полети, решаваме да започнем изкачването още в ранни зори на следващия ден. Напазаруваме си храна за експедицията в един от големите супермаркети, където намираме почти всичко (само дето няма картофено пюре и полуготови спагети), връщаме се в хостела с пълни торби и започваме шеметно подреждане на багажа в безумната жега на аржентинския летен следобед. Задачата въобще не се оказва лесна и чак около 21:30ч, след последното за идните поне две седмици къпане, се отдаваме на заслужена почивка.
 Над океана |
 Буенос Айрес и Атлантическия океан |
 Изгрев от въздуха |
 Мендоса и веригата Cordon del Plata |
 На летището в Мендоса |
|||
Още преди разсъмване вече изнасяме огромните денкове от хостела и се запътваме към автогарата. По изгрев слънце пътуваме към селцето Penitentes, където се намират халетата на Fernando Grajales Expeditions – фирмата, чиито мулета ще изнесат багажа ни до базовия лагер Plaza Argentina.
Пристигаме в Penitentes след около 4ч път през разнообразния пейзаж на Андите, оставяме си денковете, които за съжаление са доволно тежки и поради тази причина ни остава доста багаж за раниците, един симпатичен батко ни закарва до началото на трека и в 12ч на обяд вече сме готови за първия преход.
До Plaza Argentina се стига за три дни. Няма за къде да бързаме. Преходът през първия ден е най-кратък – 4-5 часа. Вървим бавно. Няма дървета, но има трева, храсти и цветя, чуруликат птички... Освен това през по-голямата част от пътя вървим покрай река, която сякаш дава живот на околната пустош. Само няколко пъти се разминаваме с кервани мулета, които превозват нечий багаж нагоре или надолу.
Когато пристигаме в Pampa de Leñas, където се намира първият лагер по трека, багажът ни вече е там и ни чака. Опъваме си палатката, похапваме и се запознаваме със съседите си – Ерик, водач от Сиатъл, и двамата му клиенти – немец и канадец. Освен това силно впечатление ни прави лагерната тоалетна - много чиста и с течаща вода, въпреки пустинния пейзаж наоколо. Струва ни се, че доста хижи в България са много далеч от такава хигиена...
 Брегът на река Mendoza |
 Punta de Vacas (2400м) |
 Началото на трека |
 По трека към Pampa de Leñas (2800м) |
 Колко сме малки... |
|||
Тръгваме към 8ч сутринта и след 6 часа благополучно пристигаме в Casa de Piedra – вторият лагер по трека. Преходът ни се стори доста по-приятен от първия. След кратко изкачване в началото, се върви главно по равно. Малко преди лагера за първи път виждаме Аконкагуа. Гледаме точно към Полския ледник, по който мислим да се изкачваме, и определено не ни изглежда много полегат. Надяваме се, че от Plaza Argentina гледката няма да е толкова респектираща. Все пак ще се приближим към него с цял километър денивелация.
За момента избягваме да мислим за самото изкачване. Сега целта ни е да достигнем до базовия лагер. По трека вървим заедно с Ерик и клиентите му и с една доста голяма група канадци, водени от Лео и Вероника, като всички са големи симпатяги. :-)
По едно време, както сме си се излегнали в палатката и размишляваме, се приближава един от канадците и ни предлага набучени на клечки за зъби парченца пъпеш и шунка. Е, не изяждаме шунката, но пък пъпешът е прекрасен!
Отново ставаме преди изгрева на слънцето, събираме си палатката, закусваме, оставяме денковете на мулетарите и потегляме. Сутринта е валяло, но за щастие времето се оправя. Преходът започва с освежаващо преджапване на река Vacas. Първоначално Ерик ни убеждава, че срещу скромно заплащане мулетарите могат да ни прекарат през реката, която трябва да пресечем за да продължим по трека. Но се оказва, че две от мулетата са се затрили някъде по околните баири и няма кой да ни пренесе през реката. ;-) Налага се да действаме сами. На места водата стига до над коленете и е ледено студена! Но пък след това, когато най-накрая стигаме до отсрещния бряг и се обуваме, усещането за разливащата се топлина е прекрасно. :-) Вървим по долината на река Relinchos, която особено в началото е доста стръмна. Умът ни не го побира как мулетата успяват да минат оттук. Реката е на 50-на метра под нас, като от време на време в някое вирче или между камъните се виждат остатъци от денкове и бидони... Все пак явно не всички мулета имат късмета да преодолеят успешно тези стръмни склонове...
След 6 часа ходене и още едно леденостудено пресичане на реката стигаме до Plaza Argentina. На 4200м сме. Височината започва да се усеща. Харесваме си местенце, опъваме палатката и се излягаме в нея. Около час след нашето пристигане се заоблачава и започва да вали... сняг! И този път имаме късмет с времето. :-)
Събуждаме се като в зимна приказка. Всичко е бяло. Време е да се разходим и да се ориентираме из лагера. Регистрираме се при рейнджърите, които ни "зачисляват" специални торбички ("преносими тоалетни") за ползване във височинните лагери. Оглеждаме къде са палатките на познатите ни от трека и сериозно започваме да обмисляме по-нататъшната си стратегия. След известни корекции в първоначалните планове, решаваме на следващия ден да изнесем по-голямата част от багажа си до Лагер 1, да го оставим там и да си слезем обратно.
Привечер към Базов лагер слизат двама холандци, които са направили опит за изкачване по Полския ледник. Раниците им са огромни и безумно тежки! Те разказват, че условията са доста неблагоприятни за изкачване оттам – има прекалено много пресен сняг и се затъва до над кръста. Надяваме се, че снегът ще се слегне докато ние стигнем до Лагер 2 и се подготвим за атака. Но все пак информацията оставя известна следа от съмнение в душите ни... Дали въобще да изнасяме нагоре катерачната си екипировка и да тръгваме по този маршрут?
 Лято?!? Да бе!!! |
 Базовият лагер Plaza Argentina (4200м) |
 Палатките на фирмата Grajales |
 Поглед към долината |
Напълваме раниците с инвентар и храна и поемаме към Лагер 1. Движим се сравнително добре, въпреки тежките раници. Последната част преди лагера е доста стръмна и уморителна – върви се по един сипей на принципа "две крачки нагоре – една надолу". За първи път виждаме и penitentes – интересни снежни образувания, стърчащи като триони от земята. Нямаме представа как и защо се образуват. Около нас се издигат стръмни склонове със замръзнали водопади. Сигурно много от тях въобще не са катерени...
След 5 часа стигаме до Лагер 1, оставяме си багажа в черен найлонов чувал за изолация, прикриваме го зад една скала и заприпкваме надолу. Да слизаш с празна раница си е същинско удоволствие, особено след такова мъкнене нагоре! Вървим без да бързаме и въпреки това след по-малко от 2:30ч слизаме отново на Plaza Argentina.
(Цвета): Емо настоява да отидем и до медицинското бунгало, където безплатно могат да ти измерят сатурацията (насищането на кръвта с кислород, което на морското равнище е почти 100%). Неговата е 80, а моята се колебае от 69 до 84. След първоначалният объркан и учуден поглед лекарят ме обявява за здрава, препоръчва и на двама ни да пием много течности (4-5 литра на ден), да си починем още един ден и после ако искаме да тръгваме нагоре. А ние точно това и мислим да правим. ;-)
Почивен ден в Базов лагер. Времето е прекрасно! Наоколо е изключително тихо. Явно всички вече са тръгнали нанякъде – нагоре или надолу. И ние се изкушаваме да тръгнем нагоре, но преди това трябва добре да си починем. Днес ще сме си тук, а утре – с пълна пара нагоре.
Обаждаме се по сателитен телефон (срещу скромно заплащане) в България. Хубаво е да чуеш близките си!
Чудим се дали да се пробваме по директния маршрут по Полския ледник. Отзивите не са особено добри. Ясно е, че най-лесно ще е да преценим какво е положението, когато пристигнем в Лагер 2, но пък ако от сега се откажем, ще си спестим мъкненето нагоре на целия катерачен инвентар (въже, ледени клинове, три сечива, карабинери, ленти, седалки и каски), които така и така вече сме изнесли до Лагер 1. Решението е трудно...
 Група тръгва към върха |
 Връх Ibañes |
 Базов лагер |
Тръгваме без особено бързане към 10ч сутринта. Движим се по-свежо от първия път и след 4 часа вече си разпъваме палатката в Лагер 1. Чувстваме се значително по-добре в сравнение с предишното ни излизане до тази височина. В Лагер 1 са пристигнали канадците, които си бяха направили междинен лагер на 4700м, а след няколко часа идва и Ерик с клиентите си. Нашата палатка е най-високо в лагера и с интерес следим движението в него. Красиво е, времето е хубаво и топло. Следобед се появяват облаци, но засега няма изгледи да завали.
 Хидратацията е много важна! |
 Аконкагуа (6962м) от изток |
 Емо и Върхът |
 Ледено езерце сред пенитентес |
 Чудни форми |
 Време е за дневника |
 Залез в Лагер 1 (5000м) |
 Вечерни облаци |
Пълним раниците с инвентара за катерене и с повечето храна, нарамваме ги и тръгваме с отмерена крачка нагоре към Лагер 2. Канадците и Ерик също ще тръгнат нагоре, но ще оставят багажа си на междинния лагер, малко над седловината между Аконкагуа и Ameghino (5918м).
Преходът е дълъг и уморителен. Е, справяме се за 5 часа, но в Лагер 2 сме порядъчно изтощени. А и водата ни е на свършване. Молим един чичко да ни услужи с канче, за да си стопим вода, с която попълваме запасите. Оставяме целия инвентар опакован зад един камък и слизаме надолу. За пореден път се убеждаваме, че слизането надолу с празна раница е много по-приятно от качването нагоре с пълна. ;-)
Следобед усилено възстановяваме водния си баланс пред палатката на Лагер 1. На следващия ден планираме да се преместим в Лагер 2 с целия си останал багаж.
 Готови за път |
 Поглед към върха |
 По дългия път към Лагер 2 (5850м) |
 Връх Ameghino (6100м) |
 Снежните склонове под Лагер 2 (5850м) |
 Нов височинен рекорд! |
 Залез в Лагер 1 (5000м) |
С големи и тежки раници и бавна "андинистка" крачка "долазваме" до Лагер 2 за около 4ч. Опъваме палатката и блажено се изтягаме в нея. Утре ще си почиваме, след което през нощта планираме да тръгнем към върха.
 False Polish route и White Rocks |
 Лагер 2 (5850м) |
 Андите от високо |
Почивен ден в Лагер 2. През нощта и сутринта духа силен вятър. С изгрева на слънцето утихва. Страхуваме се, че времето ще се развали, и без това прекалено дълго се задържа хубаво. А и последната прогноза, за която знаем, предвижда утре да е последния хубав ден. В лагера е съвсем тихо. В съседната палатка има един поляк, малко по-нагоре се мяркат още двама души, но като цяло повечето хора са към върха. Двама алпинисти са тръгнали по директния маршрут по Полския ледник. Гледаме ги, че вървят нагоре, но още са далеч дори и от средата на маршрута.
След закуска и разходка из лагера откриваме големия червен сак с резервна храна, за който ни бяха разказвали холандците. Андинистите, които си тръгват от лагера, оставят излишната си храна и всеки, който е в Лагер 2 и му трябва нещо, може да си го потърси в този сак. След щателна проверка на съдържанието му си харесваме няколко пакета с лиофилизирана храна и си устройваме царско угощение. :-)
(Цвета): Междувременно катерачите, тръгнали по директния маршрут се отказват от изкачването, започват да слизат и скоро се прибират в лагера. Емо отива да говори с тях и след като се връща решението е ясно – тръгваме по False Polish route, защото по директния маршрут има прекалено много сняг.
В ранния следобед се появяват канадците, а малко по-късно и Ерик. Канадците се чудят дали да не тръгнат към върха още същата нощ. Такива са и нашите планове...
Събуждаме се в 1:30ч и започваме да се подготвяме за тръгване. Към 3:20ч излизаме от палатката. Сравнително тихо и студено е, тук-там се виждат звезди. В палатките на канадците свети, явно и те са решили да тръгват. Потегляме нагоре към началото на траверса под северната стена на Аконкагуа, който се оказва доста по-дълъг и стръмен, отколкото изглежда от лагера. Към средата на траверса усещаме, че краката ни мръзнат, пъхаме в обувките по една химическа "топлилка" и продължаваме нагоре.
След 3 часа, по изгрев слънце, вече сме на края на траверса и се събираме с класическия маршрут от Plaza de Mulas. По него тъкмо започват да прииждат големи групи клиенти, водени от своите уверени гидове.
Продължаваме нагоре към заслончето Independencia, което в момента е по-скоро забележителност по пътя, отколкото истински заслон. След кратка почивка и поредното стръмно изкачване стигаме до Windy Corner и началото на траверса на Gran Acareo, който води до основата на Canaleta - последният стръмен участък по пътя към върха.
(Цвета): С бавна крачка напредваме по траверса, който в горната си част става все по-стръмен. През цялото време сме на сянка и въпреки че времето е сравнително хубаво, е много студено. Постепенно слънцето огрява края на траверса и началото на Canaleta. Забързвам към слънцето, разполагам се на площадката в края на траверса под големи скали, която е "официалното" място за почивка и изчаквам Емо. Движим се по план. Часът е 11, а до върхът ни остават най-много 2 часа.
Похапваме и пийваме чай, опитваме се да продължим нагоре, но се оказва, че не е толкова лесно. Въпреки че нищо не го боли, Емо често губи равновесие, а на 6700 м това не предвещава нищо хубаво... След кратко чудене и умуване решаваме, че е най-добре да се запътим надолу колкото се може по-бързо. Хвърляме изпълнен с копнеж и съжаление поглед към Canaleta (върхът не се вижда оттук) и поемаме обратно надолу.
(Емо): Усещането е много странно, уж ти няма нищо, нормално си уморен, а пък както си вървиш и залиташ ту наляво, ту надясно. Явно ме е хванала планинската болест от прекалено бързото изкачване, все пак се намирам на почти 2км денивелация над мястото, до което съм достигал най-високо до сега (Mont Blanc, 4810м)! Цвета се чувства добре и може без проблеми да продължи изкачването, но решава да остане с мен и да започнем слизането заедно, за което съм й много благодарен!
Но и слизането не е лесно. С помощта на случайно срещнат гид стигаме до заслончето Independencia. Трябва да решим какво да правим – сами да продължим слизането към нашия лагер, в който няма лекар, или да се насочим към лагера Berlin (щурмовият лагер по нормалния маршрут при изкачване от Plaza de Mulas), където, както разбираме, има лекар. Емо върви все по-трудно и предпочитаме да се насочим към лагер Berlin.
(Цвета): С помощта на двама други алпинисти успешно слизаме до лагера Berlin, където малко след нас от долния лагер се качва лекар. След оказаната му първа помощ (която се състои в инжекция Dexamethasone, 2 таблетки Paracetamol и много течности), Емо се съвзема завидно бързо и тъкмо правим планове как ще пренощуваме в Berlin и на следващия ден ще се прехвърлим към нашия Лагер 2, лекарят ни изненадва с категоричното си решение: "Никакво стоене на тази височина! Още сега слизаме надолу! До базовия лагер Plaza de Mulas!" След първоначалния шок и объркване започваме да обмисляме положението. Знаем, че Емо трябва да слезе надолу. Възможно ли е аз да остана и на следващия ден да се прехвърля в Лагер 2, да смъкна багажа ни и да сляза към нашия базов лагер, където също сме оставили част от нещата си? Дали пък да не слезем заедно до Plaza de Mulas и после да се качим до тук и да се прехвърлим по траверса към багажа си? След много колебание в крайна сметка решаваме, че по-добрият вариант е да не се разделяме и заедно да поемем надолу.
Последват няколко часа шеметно слизане. Пред нас върви един планински спасител, а зад нас – друг. Привечер пристигаме в Plaza de Mulas (4300м). За няколко часа сме слезли 2400м денивелация! Стъмва се, а ние сме на непознато място, с височинните си дрехи и никаква храна, примус или бивачна екипировка!
Подслонява ни управителката на лагера на Grajales - мулетарската фирма, която ни транспортира багажа до Plaza Argentina за щастие има палатки и тук. Намира ни палатка и някакво одеало, свързва се с другия базов лагер и урежда носач, който да ни смъкне багажа от Лагер 2, и уговаря превоза на цялата ни "покъщнина" до Penitentes - селцето, от където бяхме тръгнали по трека.
Купуваме си вечеря (безумно скъпа, но пък много вкусна) и похапваме в общата палатка на Grajales. После, напълно изтощени от всички преживелици през деня, се излягаме в предоставената ни палатка и заспиваме блажено.
Слизането от предишния ден ни отказва от идеята да се опитаме отново да се качим нагоре. Нямаме никаква друга екипировка освен височинната, краката ни са подбити от слизането с височинните обувки, а и лекарят в базовия лагер също препоръча да слизаме надолу. И така, след като се уверяваме, че багажът ни от Лагер 2 ще бъде смъкнат и доставен в Penitentes, нарамваме раниците и поемаме по 32 километровия трек към Puente del Inca - селце на няколко километра от Penitentes.
32 километра не са малко, особено когато температурата е 20-25 градуса, а ти ги вървиш с пластмасови обувки и си облечен с термобельо и полар!
Единодушно обявявяме подхода през Plaza de Mulas за изкачване на Аконкагуа за значително по-безинтересен и не особено красив. Трекът е по пустинна долина на река, а самото изкачване в първата си половина е само по неприятни сипеи, рязко контрастиращи с разнообразието по маршрута над Plaza Argentina.
Почти по тъмно най-накрая виждаме светлините на Puente del Inca и веднага след като пристигаме си наемаме стая в първото попаднало ни хотелче. По-скъпо е отколкото ни се иска, но нямаме никакви сили да търсим друго място. Важното е, че има топла вода и ние искрено й се наслаждаваме, тъй като последното ни къпане бе преди 12 дни! :-)
След доста оскъдната "континентална" закуска, която е включена в цената на нощувката, се изнасяме от хотелчето и започваме да търсим транспорт за Penitentes. Междувременно разглеждаме местната забележителност – мостът на инките. Въпреки че мястото е оградено, все пак си струва да се види и отдалеч. Цветовете на скалата са изключително странни, сякаш някой си е разлял кофите с бои отгоре...
Чувстваме се доста тромави със своите височинни обувки, докато хората около нас шляпат по джапанки и сандали. Към обяд вече сме в Penitentes. Точно до офиса и складовете на Grajales има хостел и ресторант. Настаняваме се в него и се отдаваме на блажен мързел. От офиса на Grajales ни казват, че багажът ни е свален от Лагер 2 и на следващия ден ще го натоварят на мулетата за надолу. Това означава още два дена бездействие и "задушаване в собствен сос" във височинните ни одежди и обувки. С въздишка се оттегляме с огромен пакет безвкусен чипс в стаята си, където обмисляме положението. Имаме още цяла седмица в Аржентина и би било добре да си измислим нещо интересно за правене.
Говорим с хората от офиса на мулетарската фирма и те ни препоръчват една планинска верига, недалеч от Мендоса – Cordon del Plata (Сребърната линия). Има си и гидовник, все пак "връхчетата" са доста, а и са 5-6 хилядници. Основният проблем, с който се сблъскваме, е как да се доберем до там.
 Пред хостела в Puente del Inca |
 Puente del Inca /Мостът на Инките/ |
 Мостът на Инките |
 Мостът на Инките |
 Пречертаване на бъдещи маршрути |
 Нашата нова цел |
||
Мързелив ден в Penitentes. Тук никой не остава. Всички минават на отиване или връщане по пътя си към Аконкагуа, преспиват една нощ и на следващата сутрин вече ги няма. А ние стоим тук вече втори ден в очакване на багажа си. Изранените ни крака се противопоставят на всяка разходка по-дълга от стотина метра. Единствената ни утеха е храната в ресторантчето на хостела – големите пресни салати от домати и краставици и огромните порции пържени картофи поне донякъде притъпяват мъката ни.
 Върхът и курортът Penitentes |
 Пред офиса на Grajales |
 В Penitentes |
Днес трябва да пристигне багажът ни. Изчисляваме, че сигурно и канадците ще си слязат. Приготвяме се за път и още рано-рано се "паркираме" в офиса на Grajales.
Към обяд се появяват изтощените канадци. Радваме им се, а мислим, че и на тях им е приятно да ни видят. После те отиват да отпразнуват завръщането в цивилизацията с по един душ и похапване в ресторанта, а ние търпеливо продължаваме да чакаме своя багаж. В ранния следобед се появи и ТОЙ, натъпкан в няколко пластмасови бидона. За наша приятна изненада абсолютно всичко си е на мястото. Носачът педантично бе събрал всичко от Лагер 2, включително и някои неща, които бяха разхвърляни около палатката ни, но всъщност не бяха наши. С блаженство обличаме чисти и летни дрехи и обуваме леките си обувки. Вече се чувстваме като преродени!
След дълги преговори с кой ли не уреждаме и транспорта си до Cordon del Plata. Качваме се на бусчето за Мендоса, наето от канадците, което по средата на пътя ни стоварва в лагера на фирма за рафтинг до селцето Porterillos. Оттам се натоварваме на микробус, който ни откарва до хижата Refugio Ski & Montaña, която е изходен пункт за повечето изкачвания в тази част на планината. Обстановката е приятна и уютна, сякаш сме си някъде в България, и коренно се различава от тази във височинните експедиционни лагери към Аконкагуа.
 Автобусният транспорт |
 В офиса на Grajales |
 Най-после и багажът ни пристигна! |
 Porterillos |
 В лагера на Argentina Rafting |
 Залез над Cordon del Plata |
||
Оставяме ненужния ни багаж в хижата и натоварени като мулета тръгваме нагоре към лагера Salto del Agua (водопадът), удобен за изкачване на най-високите върхове в района. Пейзажът тук доста ни напомня на Рила и Пирин. Е, има по-малко зеленина, отколко в България, но иначе мащабите са доста по-близки до българските, в сравнение с огромните долини и върхове в района на Аконкагуа.
След около 5 часа стигаме до лагера, който е малък и симпатичен. Всички други палатки са на аржентинци. Изглежда сякаш чужденците - планинари идват в Аржентина само заради Аконкагуа. Разглеждаме гидовника, който сме си купили предишния ден от хижата, зарадвани, че е на английски. Оказва се, че преводачът е имал доста по-различна от общоприетата представа за английския език и неговата граматика. Както и да е, все пак разбираме за какво става дума и с изненада научаваме от страниците му, че върховете в района променят височината си, в зависимост от барометричното налягане. :-P
Разпитваме двама водачи и след анализ на информацията решаваме още същата нощ да се насочим към най-високия връх в района – El Plata (6100м).
 Повече никакви трекове с височинните обувки! |
 Трима другари |
 Пътят към Salto del Agua (4200м) |
 Мистика |
 Лагерът Salto del Agua (4200м) |
|||
Тръгваме в 3ч през нощта. В началото, където пътеката често се губи сред камъните, вървим зад доста голяма група туристи с водач. Постепенно пътеката става по-ясна и при една от почивките им ги задминаваме. На разсъмване вече сме доста високо и се наслаждаваме на изгрева. Дори само заради тази гледка си струва да се качим дотук! Продължаваме нагоре. Вятърът постепенно се засилва и когато достигаме до премката между Vallecitos и El Plata, започва да духа точно срещу нас. Вървим нагоре и се наслаждаваме на гледките. Небето е синьо, грее слънце и... духа ураганен вятър. Малко по-нагоре виждаме и южната стена на Аконкагуа. В далечината се откроява връх, който нарочваме за вулкана Tupungato. Продължаваме напред. Виждаме пътечката, която подсича склоновете на Pico Plata и се насочва към El Plata – не много стръмна, ясна и... безкрайно дълга! Насрещният силен вятър убива ентусиазма ни. След кратко съвещание на височина 5400м решаваме, че ни стига толкова "чанч", обръщаме се кръгом и продължаваме все напред. :-)
В ранния следобед отново сме при палатката. Решаваме, че сме заслужили почерпката и си купуваме вкусна пица. Не е нищо особено, но все пак...
Стягаме си багажа и потегляме надолу. Неделя е и колкото по-надолу слизаме, толкова повече хора срещаме. Точно над хижата, на зелената полянка Las Vegas, през която тече река, са се разположили много семейства и се припичат на слънце. Мила и позната гледка... :-)
В хижата отново си преподреждаме денковете и се качваме в уреденото специално за нас микробусче за Мендоса. Пътят е покрай реката. Навсякъде са насядали хора, пекат се на слънце, децата си играят във водата... А само като си помислим, че в България сега е зима!
Микробусчето ни стоварва пред нашия хостел Independencia, дори ни настаняват в същата стая. Оставяме си багажа и изгладнели отиваме на лов за нещо вкусно. Чувстваме се малко странно в цивилизацията. След почти 3 седмици по баирите е необичайно да виждаш толкова много хора...
Купуваме си билети за самолета за Буенос Айрес. Разхождаме се из града и похапваме диня, която тук е изключително евтина. Следобед си наемаме колела и разглеждаме парка San Martin, който е най-големия в Мендоса – пълно е с палми, има симпатично езеро, само дето вместо алеи има асфалтови улици, по които можеш да се движиш с колата си, което ни се струва малко странно. Посещаваме и зоологическата градина, където с изключение на разхождащите се на свобода няколко маймуни, паун и папагал, всички животни съществуват при абсолютно мизерни условия. Доста тъжна гледка, но май така е по цял свят...
Последният ни ден в Мендоса е изпълнен с много задачи – да си оправим багажа, да харесаме подаръци за близките си, да видим градския аквариум и терариум, да снимаме някои от по-интересните места в града. Докато се разхождаме и си търсим подходящо място за похапване откриваме вегетариански ресторант!!! Супер!!! Купуваме си по малко от почти всичко, защото основната храна за вегетарианци като нас в Аржентина са пицата и пържените картофи, а те вече бяха започнали да ни омръзват. Много е вкусно! Жалко, че го откриваме чак последния ден, но за следващия път ще знаем. :-)
 Скулптура в Мендоса |
 Костенурката - гордостта на местния аквариум |
 Жълта змия |
 Митът за змиите е развенчан |
 Нашият хостел |
 Вегетарианският ресторант |
 Плочките на площад España |
 Парк по залез |
В ранни зори потегляме от Мендоса. От таксито хвърляме последен поглед към вече добре познатите ни улици, сгради и паркове. Уверени сме, че някой ден ще се върнем отново в това китно аржентинско градче, където бяхме посрещнати толкова добре...
Като по чудо никъде по летищата не ни правят проблем за багажа, а килограмите му са доста повече от допустимите. В Буенос Айрес ни го чекират директно за София. Прекрасно! Таман няма да се чудим какво да го правим в Амстердам. :-)
Нощта прекарваме в самолета за Амстердам. Не е зле, грижат се добре за нас, но следващия път, когато си купуваме самолетни билети, няма да пропуснем да отбележим, че сме вегетарианци!
 Кухнята на хостела |
 Какво може да правите в Мендоса ли? |
 Буенос Айрес |
 Microsoft и в Буенос Айрес |
 Летището на Буенос Айрес |
 Южноамерикански облаци |
||
По обяд кацаме в Амстердам. Тъй като сме "само" с ръчния си багаж (две раници по 15 килограма), решаваме да се поразходим из града и вечерта да се върнем и да спим на летището. Метрото от летището ни стоварва директно в центъра на града и тръгваме на разходка.
В топъл и слънчев ден Амстердам сигурно е изключително приятно място, но когато вали, духа студен вятър и температурата е около нулата, а човек идва от 30 градусова жега, е доста трудно да се оцени красотата на водните канали и корабчетата, които плават по тях. Мотаем се из центъра, купуваме си луковици на сини и оранжеви лалета и в късния следобед измръзнали отново се насочваме към летището. Там поне е значително по-топло!
 Амстердам |
 Амстердам |
 Уличка в Амстердам |
 Свободни нрави |
 Интересна декорация |
 Мост над канала |
 Местният булевард |
 Всички карат колела |
Нощувката на летището в Амстердам беше доста неудобна. Така и не можем да разберем защо слагат прегради между отделните столове, та да не може да се излегне нормално човек!!!
Към 10ч се натоварваме на нашия самолет и след няколко часа вече сме си в София. Доволни от преживяното, здрави и щастливи вече сме си вкъщи! Ура!!! :-) ;-)
 Как да спим на летището |
 Много полети - брей! |
 Двама чичковци |
 Най-сетне родна земя! |
Връх Аконкагуа (Aconcagua, 6962м) се намира в Андите, Южна Америка, и е най-високият връх в света извън Азия. Намира се на територията на Аржентина, провинция Мендоса, близо до границата с Чили. Аконкагуа е един от малкото високи върхове, достъпни за изкачване през зимата в северното полукълбо. Районът около върха е обявен за национален парк през 1983г.
Периоди за изкачване
Най-подходящият период за изкачване на Аконкагуа е летния сезон в южното полукълбо (декември - февруари), като най-стабилно време обикновено се наблюдава от началото на януари до средата на февруари.
Визи
От май 2006г. българските граждани не се нуждаят от визи за Аржентина, но въпреки това е хубаво да се обадите в посолството.
За нашето пътуване и пребиваване в Аржентина имахме нужда от аржентинска виза.
Посолство на Аржентина в Република България
адрес: София, ж.к. Изгрев, бул. "Драган Цанков" 36, Международен Търговски Център Интерпред, ет. 8
консулска служба: (02) 973-32-04
• цена на визата: 30 USD
• време за издаване: 3-5 работни дни след подаване на необходимите документи и одобрение от консула
• срок на валидност: туристическата виза важи до 30 дни след влизането в Аржентина, като началото на периода трябва да е най-късно до 3 месеца след издаването на визата
Необходими документи:
• стандартна бланка за виза (от посолството)
• декларация, че не сте посещавали определени страни последните няколко месеца (от посолството)
• 1 снимка с размер за паспорт
• документ от месторабота за трудов или друг договор
• банково извлечение от сметка за последните 6 месеца (изисква се да имате по 50 USD на ден за дните на престоя ви в Аржентина)
• медицинска бележка, че не страдате от атипична пневмония (издава се от личния лекар или специалист пулмолог)
• резервация за полети за отиване и връщане, след като сте одобрени за да ви издадат визата е необходимо да представите и вече закупените самолетни билети
Актуалните условия за кандидатстване за аржентинска виза можете да разберете като се обадите в консулския отдел на посолството, където хората са много любезни и услужливи и ще ви обяснят точно какви документи трябва да подадете. Дори е възможно да ви изпратят по електронна поща необходимите бланки за попълване!
Език
Официалният език на Аржентина и Чили е испанският. В повечето хотели, туристически агенции и офиси говорят и английски (къде повече, къде по-малко). Хората на улицата са много услужливи и ще направят всичко по силите си да ви помогнат, стига да разберат какво ги питате.
Валута
Основната валута в Аржентина е аржентинското песо (ARS). Курсът в началото на 2006г в повечето обменни бюра беше около 3 песос за 1 USD.
На летищата по правило курсът е много неизгоден, така че по-добре е да не обменяте големи суми там.
На много места (туристически агенции, авиокомпании и др.) може да се плати и в USD, но обикновено курсът, по който се преизчислява цената, е много неизгоден (2.2/2.4 песос за 1 USD) и е по-добре да имате достатъчно песос в брой. Това не важи когато си купувате самолетни билети, тогава курсът песо/USD е нормален.
Цените в магазините са в песос, като неговия знак е $ (S с една вертикална черта), докато USD се означава като $ (S с две вертикални черти), U$D или U$s.
Времева зона
Местното време в Мендоса, както и в цяла Аржентина, се различава с -3ч от времето по Гринуич (GMT), т.е. разликата с България по това време на годината е -5ч.
Електрическа мрежа
Електрическата мрежа в Аржентина е 220V / 50Hz (както в България), като повечето хотели имат контакти, които са съвместими с нашите (аржентинските контакти по принцип не са съвместими с тези в Европа).
още за електрическите стандарти по света
Интернет, телефон
В Мендоса има множество Интернет клубове, като цената за 1ч е около 1 песо. В Penitentes и Puente del Inca НЯМА Интернет (поне ние не можахме да открием)!
В Puente del Inca в едно от кафенетата има няколко телефонни кабини, като цената на минута разговор с България не е много висока. В хотела в Penitentes също се предлага ползването на телефон срещу заплащане.
Мобилтел явно нямаше договор с аржентинския оператор, който покрива областта на Puente del Inca и Penitentes, тъй като там нямахме никакъв обхват, а аржентинците около нас ползваха редовно мобилните си телефони. В планината не може и да се говори за покритие на мобилните телефони. В градовете няма проблем с мобилните мрежи и Мобилтел имаше пълно покритие.
В базовите лагери се предлага ползване на сателитен телефон, като цената за една минута разговор е 5 USD. Ползвахме тази услуга на два пъти и връзката беше много добра.
Транспорт
За да предприемете изкачване на Аконкагуа трябва да достигнете до град Мендоса (Mendoza) в Аржентина, който се намира близо до границата с Чили. Най-лесно е да летите до Буенос Айрес (Buenos Aires), след което с вътрешен полет да достигнете Мендоса. Можете да използвате и полети до Сантяго (Santiago), столицата на Чили (Chile), като след това с автобус или самолет достигнете до Мендоса.
Най-евтиният вариант за полет до Буенос Айрес (Аржентина), който успяхме да намерим, беше:
1. София - Амстердам (Холандия) с полет на Bulgaria Air
2. Амстердам (Холандия) - Сао Пауло (Бразилия) с полет на KLM Royal Dutch Airlines
3. Сао Пауло (Бразилия) - Буенос Айрес (Аржентина) с полет на T.A.M. Brazilian Airlines
Ако имате специални предпочитания ги заявете при закупуване на билета. Ние например бяхме забравили да си поръчаме вегетарианско меню за храната по време на полетите. :-(
В Буенос Айрес международните полети пристигат на летището EZEIZA. На връщане там се наложи да платим летищна такса 18 USD на човек.
Придвижването от Буенос Айрес до Мендоса може да стане по два начина:
- чрез самолет - полетът трае около 1:50ч и цената му е около 100 USD. Ние използвахме услугите на авиокомпанията Aerolineas Argentinas. Трябва да се отбележи, че при полет на тази компания максималното тегло на багажа не трябва да надхвърля 15кг + 5кг ръчен багаж, като всеки допълнителен килограм се заплаща по 1 USD. Вътрешните полети излитат от летището Aeroparque Jorge Newbery (AEP) което е на около 1ч път с автобус от EZEIZA. Най-удобни и бързи за връзка между двете летища са автобусите на Manuel Tienda Leon (които тръгват през около 1ч), като офиси на компанията се намират на много видни места и на двете летища. Цената на билета в едната посока е 19 песос.
- чрез автобус - разстоянието между Буенос Айрес и Мендоса е около 1100км което се изминава за около 14-15ч. Автогарата (както и ЖП гарата) се намира близо до единствената междинна спирка на автобусите на Manuel Tienda Leon между двете летища.
От Мендоса към началото на трека към Базов лагер (селищата Penitentes и Puente del Inca) е най-удобно да се използват автобусите на Expreso Uspallata, които тръгват от автогарата в Мендоса всяка сутрин в 6ч и 10:30ч. Цената на билета в едната посока е 26 песос, времето за път е около 4ч, като е хубаво да си купите билета поне 1 ден предварително.
Мендоса
Мендоса е интересен град с население около 1 милион души. Има множество туристически агенции, които организират различни трекове в ниската и високата планина, рафтинг, винарски турове и други местни забавления.
Хотели, хостели
Добра идея е да си направите резервация онлайн за нощувките в града, тъй като 18 януари е официален празник на Мендоса и всички хостели и хотели са пълни.
Hostel Independencia
Ние бяхме отседнали в него, нощувката включва закуска, Интернет по 10 минути за всеки ден, има кухня, столова, шкафчета за багаж (носете си малки катинарчета!). Атмосферата е приятна, а хората са много услужливи. Организират се трекове до базовите лагери на Аконкагуа, рафтинг, пътувания и др. Стаите са предимно с по 4/6/8 легла, като цената за едно легло е около 20 песос на вечер.
Hostel Campo Base
Имат два хостела в Мендоса и един в курорта Penitentes.
http://www.mendoza.com
Хотели в Мендоса
http://hotelesenmendoza.com
Хотели в Мендоса
Разрешително за изкачване
За изкачване на Аконкагуа или трекинг в района на парка ви е необходимо разрешително (climbing permit), което трябва лично да закупите в Мендоса.
Периодът на валидност на разрешителното за престой в парка започва да тече от деня, в който влезете в него, а не от момента на закупуването на разрешителното.
Цената на разрешителното зависи от вида му (за изкачване или трекинг) и от сезона, през който ще влезете в парка.
| Цени на разрешителните за сезона 2005/2006г. | |||
| Международна такса | Натоварен сезон 15 декември до 31 януари | Среднонатоварен сезон 01 декември до 14 декември 01 февруари до 20 февруари | Ненатоварен сезон 15 ноември до 30 ноември 21 февруари до 31 март |
| Изкачване (до 20 дни) | 333 USD | 233 USD | 116 USD |
| Дълъг трекинг (до 7 дни) | 66 USD | 50 USD | 50 USD |
| Къс трекинг (до 3 дни) | 50 USD | 33 USD | 33 USD |
Трекинг разрешителните ви дават възможност да достигнете единствено до базовите лагери, т.е. не по-високо от 4300м. Ако искате да се изкачите над тази височина ви е необходимо разрешително за изкачване.
Закупуването на разрешително се извършва в
Subsecretaria de Turismo
1143 "San Martin" Ave., Mendoza
Работно време:
понеделник до петък: 8 - 18ч
събота и неделя: 9 - 13ч
За района на Cordon del Plata не е необходимо да се заплащат такси и да имате разрешително.
Застраховки
В цената на разрешителното за изкачване на Аконкагуа се включва ползване на услугите на хеликоптер при медицински проблеми. Освен това е добра идея да си направите застраховка "Злополука" още от България.
Отпадъци
На входа на парка Аконкагуа рейнджърите ви връчват по един номериран плик, в който трябва да си събирате всички боклуци по време на вашия престой. Този плик трябва да се предаде при напускането на парка или в Базовия лагер на фирмата, която сте наели да превози багажа ви на слизане.
Освен това в Базов лагер при регистрацията рейнджърите ви дават още един номериран плик, който сте задължени да ползвате като тоалетна в горните лагери, и който трябва да върнете при слизането в Базов лагер.
При загубване на някой от тези пликове при излизане от парка ще се наложи да заплатите глоба от 100 USD, така че си ги пазете добре!
За района на Cordon del Plata няма толкова стриктни мерки за чистота, в следствие на което районът около базовия лагер Salto del Agua се е превърнал в една обширна тоалетна, която е грозна картинка...
Туроператорски и мулетарски фирми
За превозване на основното количество багаж до Базов лагер можете да използвате услугите на някоя от многото мулетарски фирми, които работят в района.
| Приблизителни цени на мулетарските услуги за сезона 2005/2006г. | |||
| Тегло на багажа | до Plaza de Mulas | до Plaza Argentina | |
| 1 - 60кг | 120 USD | 240 USD | |
| 61 - 120кг | 180 USD | 360 USD | |
| 121 - 180кг | 240 USD | 480 USD | |
Цените са за една посока, за връщане някои от фирмите правят отстъпка.
Обикновено в цената се включва:
- транспорт с микробус или джип до изходната точка на трека (Horcones или Punta de Vacas)
- право за ползване на тоалетна в Базов лагер
- обща палатка в базов лагер, където да си оставите багажа, докато сте в горните лагери
- радио връзка за поръчване на мулета при слизане
- безплатно сваляне на плика с боклука ви
Ако ви се наложи или имате желание да ползвате услугите на височинен носач се подгответе за подобни цени (до 20кг багаж):
- от базов лагер до лагер 1: 150 USD
- от базов лагер до лагер 2: 250 USD
Ако сте готови да дадете повече пари можете да си наемете туроператорска фирма, която да уреди всички формалности около експедицията, както и да ви осигури височинен водач и дори носач.
Ние си организирахме всичко сами и се оказа, че не е толкова трудно. :-)
Ето и няколко фирми:
Fernando Grajales Expeditions
Ползвахме услугите на тази фирма, много сме доволни от оказаната ни помощ в ситуацията, в която бяхме попаднали, след слизането към Plaza de Mulas вместо към Plaza Argentina, както и при свалянето на багажа ни от лагер 2. Хората бяха много любезни и услужливи и останахме с много добри впечатления от контакта си с тях.
Inka Expediciones
Aconcagua T. Mir
Aconcagua Adventures
Aconcagua Expediciones
Aconcagua Express
Mallku Expediciones
Подходи и маршрути - Аконкагуа
След като напуснете Мендоса е добра идея да прекарате една нощ в Penitentes (един от големите ски курорти на областта) или Puente del Inca, които се намират в началото на трекинг маршрутите. Това ще ви даде една допълнителна нощ на височина 2500м, както и ще ви позволи да тръгнете по-рано към първия междинен лагер (през деня под 3000м е доста горещо, все пак е лято!).
Указаните разстояния и височини са приблизителни, тъй като в Аржентина май няма сигурни неща! :-)
Подход по долината на река Horcones, базов лагер Plaza de Mulas, нормален маршрут
Общото разстояние на трека до базовия лагер Plaza de Mulas е около 32км, денивелацията е около 1400м, като разстоянието се изминава за 2 дни. Този подход ползват около 80% от алпинистите, тръгнали към Аконкагуа.
Обикновено фирмата, която сте наели за превоз на багажа ви, осигурява транспорт до рейнджърския пост Horcones, от където започва трека. Там ви проверяват разрешителното и ви дават номериран плик за отпадъци.
Пътеката отначало е черен път, който минава покрай езерото Laguna Horcones, пресича реката Horcones и продължава по левия й бряг към лагера Confluencia.
Лагерът Confluencia (3400м) се намира на мястото, където се разделят пътищата за базовите лагери Plaza de Mulas (за нормалния маршрут) и Plaza Francia (за маршрутите по южната стена на Аконкагуа). Обикновено там се прави една нощувка по пътя към базовите лагери.
От Confluencia по метален мост се пресича реката. Пътят към Plaza de Mulas (4300м) минава по пустинната долина на една от реките Horcones, като не е задължително да пресичате повече реката, а можете да продължите по сипеите по левия й бряг на местата, където пътеката нормално я пресича.
При подхода към Plaza de Mulas е необходимо да носите бивачни съоръжения за междинната нощувка в Confluencia, тъй като мулетарите с багажа ви изминават пътя до Plaza de Mulas за 1 ден, а вие - за 2 дни. Слизането става за 1 ден, който е доста дълъг и изморителен.
Първото изкачване по нормалния маршрут е дело на Matthias Zurbriggen през 1897г. Маршрутът не предлага никакви технически трудности. Най-често използваните лагери по пътя към върха са Canada (5050м), Nido de Condores (5550м) и Berlin (5950м). Пътеката минава най-вече по сипеи в долната част на маршрута и е много скучна от гледна точка на разнообразие. Над лагер Berlin се преминава покрай Piedras Blancas (White rocks, 6060м), Piedras Negras (Black rocks, 6180м) и заслона Independencia (6370м). Над заслона се изкачва стръмен склон към ръба Windy Corner, след което се прави траверс на горната част на Gran Acarreo и се излиза в основата на кулоара Canaleta. Той се изкачва по десния и по-стабилен край, след което по билото между по-ниския южен и по-високия северен връх на Аконкагуа се достига до най-високата точка (6962м).
| Подход по долината на река Horcones, нормален маршрут | ||||
| начало | край | денивелация | дължина | време за изкачване |
| Horcones (2950м) | Confluencia (3400м) | 450м | 8км | 3ч |
| Confluencia (3400м) | Plaza de Mulas (4300м) | 900м | 24км | 7ч |
| Plaza de Mulas (4300м) | Canada (5050м) | 750м | - | 3ч |
| Canada (5050м) | Nido de Condores (5550м) | 500м | - | 3ч |
| Nido de Condores (5550м) | Berlin (5950м) | 400м | - | 3ч |
| Berlin (5950м) | Aconcagua (6962м) | 1012м | - | 9ч |
Подход по долините на реките Vacas и Relinchos, базов лагер Plaza Argentina, False Polish route
Общото разстояние до базовия лагер Plaza Argentina е около 40км, денивелацията е около 1800м, като разстоянието се изминава за 3 дни.
Обикновено фирмата, която сте наели за превоз на багажа ви, осигурява транспорт до Punta de Vacas (2400м), където се намира началото на трека. Пътят до рейнджърския пункт Pampa de Leñas (2800м), където се прави първата нощувка, върви по десния бряг на река Vacas. В Pampa de Leñas ви проверяват разрешителното и ви дават номериран плик за боклука. На втория ден реката се пресича по метален мост и по левия й бряг се достига до следващия лагер Casa de Piedra (3200м). На третия ден реката Vacas отново се пресича и по долината на притока й Relinchos се достига до базовия лагер Plaza Argentina (4200м).
При подхода към Plaza Argentina не е необходимо да носите бивачни съоръжения за нощувките по пътя, тъй като мулетарите с багажа ви изминават разстоянието също за 3 дни и нощуват на същите места, където нощувате и вие.
Слизането става за 2 дни, като междинно се нощува в Pampa de Leñas.
До основата на Полския ледник (Polish Glacier) се достига като от Plaza Argentina поемете в северозападна посока по ясна и добре маркирана с купчинки камъни пътека. Достига се до малко място за бивакуване в основата на стръмен склон (сипей), отляво на който има стръмни скали, а отдясно - пенитентес. При изкачването му е по-удобно да се премине през пенитентес, а на слизане да се ползва сипея. В горния край на пенитентес вляво се пресича малко поточе и се излиза на Лагер 1 (5000м), където има място за 20-30 палатки. В следобедните часове има течаща вода, която обаче трябва да се преварява или пречиства.
От Лагер 1 се продължава към премката между Аконкагуа и Ameghino (5918м), където на 5400м също има места за бивакуване. От премката се продължава по билото на Аконкагуа в югозападна посока и след като се минава покрай малък бивак на 5600м, се достига Лагер 2 (5850м), който се намира в основата на Polish Glacier (Полския ледник). В него вода се набавя с топене на сняг или след като се пробие леда и се достигне до малките езерца под него.
По самия Полски ледник има три маршрута - в лявата част (Polish Glacier route), в централната част (който минава през сераците в средата на ледника) и в дясната част (Polish Glacier Direct route).
Освен изкачване по Полския ледник е възможно по маршрута False Polish route (Falso de los Polacos) чрез траверс на Северната стена за около 3ч да се излезе на нормалния маршрут на височина 6250м (малко над White rocks) и да се продължи по него до върха. Може да се изгради и Лагер 3 при излизането на нормалния маршрут над White rocks. Този маршрут също не предлага някакви особени технически трудности.
| Подход по долините на реките Vacas и Relinchos, False Polish route | ||||
| начало | край | денивелация | дължина | време за изкачване |
| Punta de Vacas (2400м) | Pampa de Leñas (2800м) | 400м | 12км | 5ч |
| Pampa de Leñas (2800м) | Casa de Piedra (3200м) | 400м | 16км | 6ч |
| Casa de Piedra (3200м) | Plaza Argentina (4200м) | 1000м | 10км | 6ч |
| Plaza Argentina (4200м) | Лагер 1 (5000м) | 800м | - | 6ч |
| Лагер 1 (5000м) | Лагер 2 (5850м) | 850м | - | 6ч |
| Лагер 2 (5850м) | Аконкагуа (6962м) | 1112м | - | 10ч |
Подходи и маршрути - Cordon del Plata
Като изходен пункт за изкачвания в района на Cordon del Plata е най-удобно да се ползва хижата Refugio Ski & Montaña (3000м), до която има черен път. От нея по ясна и маркирана с купчини камъни пътека се достига до базовия лагер Salto del Agua (4200м), от където за по 1 ден могат да се предприемат редица изкачвания на околните върхове El Plata (6100м), Vallecitos (5770м), Rincon (5500м) и Loma Amarilla (5200м).
Пътят към най-високия връх в района El Plata минава през лагера Hollada (4500м), изкачва премката (4800м) вдясно от Loma Amarilla (5200м) и излиза на премката между върховете Vallecitos и El Plata. От нея по ясна и дълга пътека се подсича Pico Plata (6000м) и се изкачва самия El Plata (6100м).
За транспорт на багажа до Salto del Agua можете да наемете мулета. В лагера Salto del Agua се предлага храна, като има и обща палатка-столова на фирмата "Ski & Montaña".
| начало | край | денивелация | време за изкачване |
| Refugio Ski & Montaña (3000м) | Salto del Agua (4200м) | 1200м | 5ч |
| Salto del Agua (4200м) | Hollada (4500м) | 300м | 2ч |
| Hollada (4500м) | El Plata (6100м) | 1600м | 8ч |
Карти и гидовници
За района на Аконкагуа използвахме следния гидовник:
Secor, R.J. 1999; "Aconcagua - a climbing guide", Second edition; The mountaineers, Washington
В него са описани повечето подходи и маршрути към Аконкагуа, като са дадени и доста съвети за пребиваването във високата планина.
Карти на района на Аконкагуа можете да си купите от Мендоса за около 10 USD от будка на бул. "San Martin" срещу Subsecretaria de Turismo, като препоръчваме картата "Aconcagua - the map", където са описани подробно разстоянията, денивелациите и времената за изминаването им в района на Аконкагуа.
Онлайн карти за района на Аконкагуа можете да откриете тук.
За района на Cordon del Plata има издаден гидовник на испански и английски:
Geras, Alejandro; "Cordon del Plata - Montaña de Luz" ("Cord of the Silver - Mountains of Light"); 2004
В него има отделна карта с всички схеми от гидовника. Преводът на английски е много забавен, но въпреки това дава някаква обща информация за планинската верига.
Височинна графика
Денивелация изкачване: 8350м
Денивелация слизане: 8250м
Екипировка
Необходимата екипировка е нормалната за един седемхилядник. По-долу ви предоставяме основните елементи от нея с някои коментари:
Алпийска екипировка:
• Телескопични щеки
• Пикел с дълга дръжка (ще ви е необходим, ако има заледени участъци)
• Котки
• Каска (само за последния участък преди върха)
• Глетчерни очила (добре е да имате резервни)
За False Polish route не е необходим друг катерачен инвентар.
Бивачна екипировка:
• Палатка (стабилна и ветроустойчива, препоръчително е да е зимна)
• Шалте (двуслойно)
• Спален чувал (поне за -10°C комфорт)
• Примус (няма проблем да е газов), канче (поне 1л)
• Термос и бутилки за вода (общо поне 2л)
• Челник (2бр + резервни батерии)
Дрехи:
• Чорапи (височинни, поне 2 чифта)
• Обувки височинни
• Гети
• Комплект Gore-Tex (яке, панталон)
• Термобельо (поне 1 комплект)
• Зимни шапка и шапка шлем
• Ръкавици (топли и ветроустойчиви, поне 2 чифта)
• Пухено яке (силно препоръчително)
Не забравяйте да си вземете летни дрехи и обувки за трека до базов лагер.
За повече подробности относно необходимата екипировка можете да ни пишете.
Храна
Необходимата храна за изкачването може да бъде закупена в някой от големите супермаркети в Мендоса (например в Carrefour, който се намира на пресечката на булевардите Las Heras и Belgrano). Там единственото, което не успяхме да намерим беше картофено пюре на прах и полуготови спагети. От България е добре да си носите някои по-любими и не толкова разпространени храни, които може и да не намерите в Мендоса. Не можахме да намерим power gels от рода на GU, както и лиофилизирани храни, така че по-добре да си ги набавите още от България.
Можете да си купите сготвена храна и в двата базови лагера, но имайте предвид, че цената й е доста "солена". :-)
В Мендоса можете да намерите вегетариански ресторант близо до ъгъла на булевардите Garibaldi и San Juan, като от него можете да си купите вкуснотии на килограм за вкъщи. Цените в нормалните пицарии и ресторанти са като цяло по-ниски отколкото в България. Не забравяйте, че по това време на годината дините и пъпешите са много евтини и вкусни!
За повече подробности относно необходимата храна можете да ни пишете.
Лекарства
Пийте поне по 3-5 литра течности за денонощие, тъй като добрата хидратация помага за по-бърза аклиматизация!
Освен това е добре да се запознаете с основните симптоми на височинната болест, и какво да правите за да не ги изпитате на собствен гръб!
Списъкът на лекарствата, които ви трябват, зависи най-вече от вашето здравословно състояние и най-добре е при неговото изготвяне да се консултирате с лекар. Много важно е да пиете всеки ден мултивитамини и микроелементи (най-добре разтворими). Също така е добре да носите по-големи количества крем за слънце (минимален фактор 30), защото слънцето на височина не прощава!
Добре е да имате превързочен пакет, нещо в случай на простуда, обезболяващи, лекарства за проблеми със стомаха, очите, ушите, носа и гърлото. ;-)
За повече подробности относно необходимите лекарства можете да ни пишете.
Разходи
Като цяло цените в Аржентина са по-ниски в сравнение с България, така че спокойно можете да оставите пазаруването на повечето храна за Мендоса.
По-долу ще намерите списък с минималните разходи на двама души за изкачване на Аконкагуа.
| Описание | EUR | USD | ARS |
| Визи за Аржентина | 60 | ||
| Самолетни билети София - Буенос Айрес - София | 1900 | 36 | |
| Самолетни билети Буенос Айрес - Мендоса - Буенос Айрес | 400 | ||
| Друг транспорт | 200 | ||
| Разрешително за изкачване | 2000 | ||
| Височинна храна | 160 | ||
| Градска храна | 160 | ||
| хостел Мендоса (4 нощи) | 200 | ||
| газ (4 бутилки) | 60 | ||
| мулета | 400 | ||
| общо | 1900 | 896 | 2780 |
Приблизителна сума в BGN: 6700 лева
Полезни връзки
http://www.aconcagua.com
Почти всичко важно и актуално, което е необходимо да знаете при подготовка на експедиция към Аконкагуа
http://www.aconcaguanow.com
Уеб камера от Аконкагуа
http://aconcagua.com.ar
Aconcagua, Polish Glacier Direct, solo
Aconcagua Polish Glacier
Aconcagua: Polish Glacier Direct Route
SummitPost.org - Aconcagua - Direct polish glacier route
Aconcagua: Polish Glacier & North Face Traverse Expeditions
Aconcagua Polish Glacier Direct Photos
Специални благодарности на Боян Петров за ценната информация от неговото изкачване!
За въпроси или повече информация относно пътуването и маршрутите можете да ни пишете на
:-) Цвета и Емо ;-)
