Гърция 2005
Разказ за медената ни седмица на Олимп и Метеора
Цвета и Емил Алексови
| Изкачвания | |
| Mitikas | 2918м |
| Skolio | 2904м |
| Aghios Antonios | 2815м |
След не особено голямо бързане тръгнахме от София към 11ч на обяд. Времето беше слънчево и топло и с настроение за почивка поехме пътя на юг към Гърция за медената ни седмица. Цвета вече беше ходила няколко пъти в южната ни съседка, но за мен това беше ново място и бях много любопитен.
След известно чакане минахме границата и продължихме по напечените от слънцето пътища. Трябва да отбележим, че прехода от България в Гърция се забелязва най-вече по рязкото намаляване (направо липса) на дупките по пътното платно! С помощта на картата и табелите, на които за наша радост имената на градовете освен с гръцки букви бяха изписани и на латиница, се отправихме към Litochoro, градчето в подножието на планината Олимп.
Най-удобният път за там минава и покрай Солун, но ние решихме да си спестим задръстванията на големия град и без да го разглеждаме да се отдадем изцяло на почивка сред природата. След Солун пътя върви покрай брега на Бяло море и покрай град Katerini. След Katerini се следи за табели за Litochoro и Олимп, като при Litochoro се излиза от магистралата вдясно. Малко преди центъра на градчето има не особено забележима табелка за отклонение вдясно и стръмно надолу, за която трябва да се следи внимателно. Пътят е предимно стръмен, сравнително тесен и с остри завои, но е ясен и без дупки. За около 15км се достига края на асфалта (малко преди него вляво, надолу и назад има отклонение за манастира Aghios Dhionisios). Местността се нарича Prionia, има голям паркинг и това е мястото за оставяне на колата преди да потеглите пеша към хижата. Паркингът не се охранява, но поне не сме чули някой да е имал проблеми след като си е оставил колата на него без надзор.
Ние достигнахме до Prionia около 17.30ч, и около 18ч вече крачехме бодро нагоре към хижата Refuge A, нашата цел за тази вечер. Пътеката води недвусмислено нагоре към хижата, като през повечето време се върви в гора. Refuge A се достига за около 3ч от Prionia.
Хижата ни изненада приятно. Комплексът има доста сложна и интересна архитектура и организация на сградите и в него царят доста нетипични за българските хижи порядки. Някои интересни факти:
- В хижата не се ходи с туристически обувки, а за тези, които не си носят маратонки или сандали пред рецепцията има голяма купчина с чехли, от които всеки може да си хареса по два броя :-)
- Има вечерен час, което ще рече, че в 22:00ч осветлението във всички помещения на хижата се гаси и всеки се спасява поединично с личното си осветление.
- Цената на една нощувка за членове на който и да е алпийски клуб е 7 EURO (носете си членската карта!), а за всички останали е малко по-скъпо.
- Хижата е много чиста и спретната, а хижарите, особено предвид големия поток туристи, са необичайно любезни и гостоприемни.
 И колата трябва да си почине |
 Лавината близо до Refuge A |
||
GSM-ът изкукурига към 5.30ч и ни се наложи да напуснем топлите спални чували. Станахме и се постарахме да се оправим доста бързо, защото имахме поверителна информация от хижарката, че към 7ч към върха ще се отправи огромна група холандци (около 30 човека), а ние нямахме никакво желание да се прескачаме с тях по пътеката.
На верандата пред хижата ни посрещна приказен изгрев над Бяло море. Поспряхме за миг да снимаме и да се полюбуваме, хапнахме набързо и към 6.30ч поехме с бодра крачка нагоре. Времето беше перфектно - слънчево, без никакви облаци и приятно хладно.
Пътеката отначало минава на серпентини през гора, след което излиза на характерно ребро, по което бързо се набира височина. Минава се покрай отклонение вдясно към Refuge C (друга удобна за изкачване на Mitikas хижа), и малко след това отново вдясно започва дълго и монотонно изкачване към връх Skala.
От Skala започва по-кратката, но най-трудна част от пътя. Първо се слиза до премката между Skala и Mitikas, преминава се по стръмен и широк кулоар към едно фалшиво връхче, и след още 30м се достига самият връх Mitikas (2918м). При хубаво и сухо време преминаването между върховете Skala и Mitikas не е проблем за опитни планинари, но въпреки това на всеки 30-40м в скалата има поставени осигуровки (болтове), отбелязани с големи червени знаци, на които може да бъде организиран парапет при лоши метеорологични условия и мокри или заледени скали. Също така трябва да се отбележи, че наклонът, по който минава последната част от пътя, е доста стръмен и вдясно се вижда около 600-700 метров внушителен склон към долината на Refuge A, така че който го е страх от пропасти по-добре да не гледа надолу. ;-)
Гледката от върха беше великолепна! Бяхме там в 9ч (изкачването от хижата ни беше отнело 2.30ч) и усещането за мястото се подсилваше и от факта, че бяхме първи на върха за този ден и необезпокоявани от никого се мъдрехме сами на това "божествено" място. Записахме се в тетрадката за изкачванията на върха, която се пази в метална кутия, похапнахме с апетит, и след като помолихме пристигналите след нас двама немски туристи да ни снимат, поехме обратния път към Skala.
На Skala вече бяха пристигнали обещаните тълпи холандци и един поглед към пъплещото по склона множество други туристи моментално ни отказа от идеята да се връщаме по същия път и ни накара да мислим за друга възможност. Решихме да пообиколим околните върхове и в крайна сметка се разходихме по билото през върховете Skolio (2904м) и Aghios Antonios (2815м). Пътят е много лесен и приятен, с малки слизания и качвания, и определено си заслужава. От Aghios Antonios, на който отдалече се виждат изоставени сгради, се слиза по едно от ребрата по посока пътеката, по която се качихме, близо до разклона за Refuge C. Склоновете са голи и при хубаво време няма проблеми с ориентацията, тъй като следата от пътеката към Skala се вижда много ясно на отсрещния склон.
Минахме отново през Refuge A и продължихме към Prionia. Пътят ни се стори безкрайно дълъг и монотонен, но най-накрая към 16ч премрежените ни погледи радостно зърнаха паркинга и очакващата ни кола.
Поехме отново на път. Минахме през Litochoro, излязохме на магистралата и продължихме към Larisa. Скоро магистралата се отдалечи от морето. Когато наближихме Larisa започнаха отклонения вдясно от магистралата към града с табели "Larisa 1", "Larisa 2", като за Метеора е необходимо да се използва отклонението за "Larisa 3" и Trikala. След като се подминат покрайнините на Лариса се продължава по табелите за Trikala, Kalampaka и Kastraki. Към 18ч пристигнахме в Kastraki, селцето в района на Метеора.
С влизането в Kastraki главният път се разделя на две. Вдясно има табела за Метеора и къмпинг. Ако използвате тази отбивка ще заобиколите Kastraki и ще излезете директно на манастирите. Ние продължихме направо към центъра на Kastraki, минахме покрай единия къмпинг вляво (Vrachos) и отседнахме в къмпинг Boufidis (The Cave), който се намира вдясно от пътя в края на Kastraki, точно срещу масива Doupiani. Разпънахме палатката си и се отдадохме на заслужена почивка.
След закуска решихме да покатерим и за начало избрахме "Schritte am Abend" (V+) на Doupiani, като Цвета се справи с трудните пасажи със завидна лекота, но както после сподели и с голям страх.
За първи път виждах подобна скала - сякаш някой е насипал огромни купчини с нещо като асфалт и с големи заоблени речни камъни в него, някои от които стърчат доста от скалата и сякаш всеки момент ще паднат. Е, явно понякога падат, защото от време на време се срещат празни дупки в скалата, очевидно образувани от подчинили се на гравитацията камъни. Иначе осигуровките по туровете нямат нищо общо с разбиранията ми за сигурност. На турове с категория до IV UIAA е цяло щастие да срещнеш клин на по-малко от 10м от предишния. Може би на турове VII-VIII UIAA осигуровките са на по-често, но знае ли човек... Другото нещо, за което ме бяха предупредили, беше, че на повечето масиви не вървят клеми и френдове. Наистина се оказа така, като за целия ни престой аз успях да сложа криво-ляво само една клема. Иначе усещането за катерене по такава скала си е наистина незабравимо!
След кратка почивка в къмпинга решихме да изкатерим още нещо. Първото ми водене беше на Ostkante /VI (V+, A1)/ отново на Doupiani. Първото въже се води III категория (т.е. много лесно), но въпреки че нямах никакви проблеми със самото катерене ми беше изключително некомфортно да се осигурявам през повече от 10м! Когато се събрахме на първата площадка започна да пръска и решихме, че това е прекрасен повод да се спасяваме от тура докато е време. Много скоро заваля проливен дъжд, а след като той премина се отдадохме на разходки из околността.
Освен прословутите манастири на Метеора, които сякаш са кацнали по върховете на скалите, из околностите определено има още много какво да се види. През първия ден се разходихме до няколко вградени в стената на скалните кули килии. Тук-там от тях висяха изпочупени дървени стълби, по които най-вероятно обитателите им са стигали до своя дом. Сякаш някогашният дух на целия район се е запазил много по-чист и истински тук, сред порутените и изгнили останки от монашески килии, отколкото в реставрираните и пълни с туристи големи и лъскави манастири, в които монасите вместо да водят отшелнически живот продават билети и сувенири.
 Селцето Кастраки и скалните гиганти |
 Килии в стената |
 Вграден манастир |
 Костенурка |
 Готов за катерене |
 Първият тур |
||
Поради "преобладаващото" време определихме този ден само за културна програма и разглеждане на манастирите на Метеора. За да усетим по-пълно духа на местността решихме да се разходим пеша. Използвахме доста ясна пътека през влажната поради честите дъждове гора към най-големия манастир в района - Metamorphosis. След него минахме покрай манастира Varlaam и разгледахме женския манастир Roussanou. Манастирите са интересни и има какво да се види, като явно това е и причината за непрекъснатия поток от автобуси, пълни с шумни туристи.
Характерно за всичките манастири в Метеора е, че не е позволено в тях да влизат жени с панталони или къси поли. Затова е хубаво да се носи някоя дълга пола от вкъщи или да се заеме такава от входа на самия манастир (където предлагат тази "услуга").
През този ден ми се отвори невероятна възможност да изводя тур по мой вкус. След дълго лутане из горите над Kastraki най-сетне достигнахме една уникална скала, извисяваща се на 30м над премката между Grosse Heilige и Modi наподобяваща по форма на ... зависи от въображението на всеки. ;-) Турът се казваше Skorpion Weg /V+, A2/. Не знам как се катерят скорпионите, но хората, които са наковали този маршрут, определено са фенове на изкуственото катерене. С малки пасажи свободно катерене и предимно ползване на честите (максимално през 2м) осигуровки, аз лека полека достигнах до върха на това чудо на природата. Гледката е повече от внушителна и от време на време при някои от по-силните пориви на вятъра ми минаваше мисълта какво би станало ако в един миг цялата тази скална игла се кандилне и падне към долината...
Тогава още не предполагахме какви емоции ни очакват на слизане. :-) Оказа се, че рапелът към основата на иглата е изцяло в камбана, като в продължение на повече от 20м човек се спуска на 5-6 м от скалата, залюляван и завъртан от капризите на вятъра. Интересно и силно е чувството на отделянето от скалата, в този последен момент, в който имаш досег с нещо стабилно. След това те изпълва едно странно и всеобхващащо вълнение – да висиш в нищото и вятърът да си играе с теб...
След като слязохме отново в Kastraki се покатерихме по Suedwestkante /V/ на Ambaria, който се оказа много приятен маршрут. След като слязохме и от него отново заваля проливен дъжд, който се наложи да изчакаме в една от нишите под тура.
 Кулата Spindel |
 Под тура |
 Кулата Pixari |
Сутринта времето беше хубаво. Ние се възползвахме от това и с бодра крачка се запътихме към ръба на Doupiani да довършим започнатото преди няколко дни. Този път Цвета води по целия тур, а аз се наслаждавах на катеренето като втори. На слизане от тура, за щастие след рапела, върху нас се изля истински летен порой, който не остави сухо място нито по нас, нито по екипировката. Явно отново беше време за разходки... ;-)
Този път се насочихме към Heiliger Geist, като по пътечка достигнахме почти до неговия връх. Там открихме малко скално параклисче, което със своите размери, местоположение и атмосфера беше пълна противоположност на "облагородените" и претъпканите със сувенири и туристи манастири.
Вечерта тръгнахме на посоки между кулите около манастира Metamorphosis и попаднахме в истинска джунгла - обрасла, влажна, мрачна и хлъзгава! С помощта на прийоми от свободното катерене преодолявахме бодливи храсти, кичести дръвчета и обрасли с мъх скали. Беше доста разнообразно преживяване, от което за щастие се измъкнахме невредими.
 Слънчеви лъчи |
 Нагоре по скалата |
 След проливен дъжд |
 Скален иконостас |
 Черницата в къмпинга |
|||
Вече трябваше да мислим за връщане вкъщи и затова още в ранни зори станахме и си стегнахме багажа за път. Отново през Kalampaka и Larisa стигнахме до крайбрежието на Бяло море. Решихме да се отбием от магистралата и да се поразходим по плажа в едно от курортните селища малко след Litochoro. Плажът беше много приятен, а Цвета дори се престраши да се изкъпе в не толкова топлата вода.
След безаварийно пътуване и кратка почивка на Кресненското ханче за "презареждане", благополучно се прибрахме вкъщи, много доволни от краткото, но наситено с разнообразни изживявания пътуване. :-) :-)
цена на зелена карта за 15 дни: 150лв
София - Кулата: 200км
Кулата - Litochoro: 200км
Litochoro - Prionia: 15км
Litochoro - Метеора: 160км
(по пътя няма магистрални такси)
Хижи:
Olympus - Refuge A (2100m) "Spilios Agapitos"
Maria Zolotas
2.J. Olympiou St
60200 Litochoro
Tel/Fax Refuge: 23520/81.800
Tel/Fax Home: 23520/81.329
Mobile: 6973210687-8
email: zolotam@hol.gr
Къмпинги в Kastraki:
Boufidis (The Cave)
Tel: (0432)-24802
намира се на изхода на Kastraki вдясно, точно срещу Doupiani
цените са около 5-6 Euro за един човек + 3-4 Euro за кола и палатка
не говореха английски
Vrachos
Tel: (0432)-23774, 22293
намира се малко след като се влезе в Kastraki вляво
продават два гидовника за Метеора - нов и стар
Свободното къмпиране в района на Метеора е забранено. Принципно можете да си намерите удобни закътани места за палатка между скалните кули, но през деня е хубаво да събирате палатката и да си криете багажа докато катерите. Имайте предвид, че водата в района не е много изобилна.
Повечето от туровете в района са прокарвани от германци, поради което носят немски имена.
За въпроси или повече информация относно пътуването и маршрутите на Олимп и в района на Метеора можете да ни пишете на
:-) Цвета и Емо ;-)
