Алпи 2005
Пътепис и снимки от двуседмичното ни пътуване из Алпите и Доломитите
Цвета и Емил Алексови
| Изкачвания | |
| Mont Blanc | 4810м |
| Matterhorn (Monte Cervino) | 4478м (до 4000м) |
| Marmolada | 3342м |
Ден 2: Словения - Breuil-Cervinia (2050м)
Ден 3: Breuil-Cervinia (2050м) - заслон J.A.Carrel (3835м)
Ден 4: Заслон J.A.Carrel (3835м) - 4000м - заслон J.A.Carrel
Ден 5: Заслон J.A.Carrel (3835м) - Breuil-Cervinia (2050м) - Chamonix
Ден 7: Chamonix (1100м) - Aiguille du Midi (3842м) - Vallee Blanche (3600м)
Ден 11: Chamonix - Aiguillettes d’Argentiere
Ден 12: Flegere - Aiguilles Rouges
Ден 13: Aiguilles Rouges - Chamonix - Canazei
Ден 14: Canazei - Rif. Contrin (2016м) - Marmolada Punta Penia (3342м) - Canazei - Словения
Предишната вечер си бяхме стегнали по-голямата част от багажа. След като се понаспахме, довършихме приготовленията и към 11ч потеглихме. По пътя през Сърбия, Хърватска и Словения нямахме проблеми като изключим една глоба от 23 EUR заради превишена скорост в Сърбия. Малко след границата на абсолютно прав участък има максимална скорост 40 км/ч и то за няколко километра напред, така че внимавайте как шофирате. :-) В Словения и Хърватска често покрай магистралата се срещаха паркинги с бензиностанции, наречени съответно „Отморища” и „Почивалища”. На едно такова „Почивалище” около 20км преди Любляна спряхме да нощуваме.
 Залез в Хърватска |
 Залез в Хърватска |
 Вечерна магистрала |
Валеше като из ведро! Тръгнахме рано към 7ч, безпроблемно минахме границата и продължихме по безкрайните магистрали на Италия към курорта Breuil-Cervinia (2050м). Имахме намерение да опитаме да се качим на Matterhorn/Monte Cervino (4478м) по Италианския ръб (Liongrat). Пристигнахме около 17ч. Времето беше преобладаващо и духаше доста силен и студен вятър. По-рано през деня отново беше валяло. В дома на гидовете ни казаха, че последните няколко дни са паднали около 20см пресен сняг, че качването към върха е немислимо и въобще има смисъл да опитваме едва след 3-4 дни топло и хубаво време... А пък прогнозата за времето беше благоприятна само за следващите 2 1/2 дни... Трябваше да се признае, че разликата в състоянието на маршрута в сравнение с преди 2 години, когато лятото беше изключително горещо и сухо и снегът почти се беше стопил, бе доста очевидна...
 Вятър на Матерхорн |
 Матерхорн (4478м) в облаци |
||
Събудихме се отново в колата на паркинг на входа на курорта, обхванати от колебание какво да правим. В крайна сметка решихме да се пробваме, пък докъдето стигнем... Събрахме си багажа и към 10ч с доста тежки раници поехме нагоре. Планирахме първия ден да достигнем заслона J.A.Carrel (3835м), който се намира на самия ръб на Matterhorn. За около 2.30ч и след 800м денивелация по черен път и преки пътеки достигнахме до намиращата се вече няколко години в ремонт хижа Duca d. Abruzzi (2800м). В близост до нея има две малки езерца, много удобни за бивакуване.
Нашият път нагоре продължи по пътека, преодоляваща последователно няколко скални стъпала и минаваща покрай кръст в памет на J.A.Carrel. Достигахме до стръмен сипей със снежна пряспа, от чийто горен ляв край продължихме по стръмен скалист кулоар вляво и нагоре. Излязохме на разлатия скален ръб на Testa del Leone, по който бързо продължавахме да набираме височина. Пътеката е отбелязана с червена боя. Достига се до голямата пряспа в подножието на върха Testa del Leone и след обхождането и вдясно се започва траверс, първоначално диагонално нагоре, после хоризонтално надясно в посока Col del Leone (3580м) (седловината между Pic Tyndall и Testa del Leone). На 3-4 места по траверса се срещат нови планки за осигуровка, но терена като цяло не е труден и ние все още не ползвахме въже. На около 50-ина метра преди премката се преминава през малка и защитена от падащи камъни ниша в скалите, която ние използвахме да сложим котките и седалките си, както и да се обвържем с въжето. След премката се продължава по лесни сипеи, като се следи не много ясна пътека. Във началото се върви леко вдясно, като преди да се достигне ясно изразен 50-метров почти отвесен кулоар се траверсира вляво. Следва катерене по не много трудни плочи по ръба (IV-) и траверс вдясно към първата площадка с халка и клин обединени с прусек непосредствено над горната част на кулоара. Продължава се право нагоре към ясно изразена вдлъбнатина в ръба и над 5-6 метрова камина с фиксирано въже в нея се прави следващата площадка. След 10м се продължава по ново фиксирано въже по винкел леко вдясно, като след края му на около 3-4м се стига до основата на камината на Уимпър (на нас повече ни приличаше на плоча :-)), където се прави нова площадка. Следва яко набиране по въжето отвесно нагоре по плоча и след нея по полегнал леко надясно винкел се достига до последната площадка. Продължава се с 4м траверс вляво покрай отцепена скаличка и след това за още 40м се стига до заслона.
Бяхме на заслона към 19:30ч, след преодоляването на повече от 1800м денивелация - навреме, за да можем спокойно да си оправим багажа, да похапнем и да гледаме залеза над околните върхове... Беше приказно!
Късно вечерта отгоре изтощени слязоха двама испанци, които с много мъка се бяха добрали за 14 часа до Pic Tyndall. Информацията беше, че терена е доста сложен поради пресния сняг.
Събудихме се в 6ч, навън духаше силен вятър. Само двама катерачи се стягаха за тръгване. Пожелахме им успех и се върнахме в топлите чували да обсъдим положението. Решихме да изчакаме до към 7ч да видим какво ще е времето. В крайна сметка решихме да се пробваме. Докато се оправяхме, към върха тръгна свръзка от трима черногорци, които през целия ден се движеха на една ръка разстояние пред нас и поеха основната трудност от намирането на правилния път...
Катеренето още от началото започва по фиксирани въжета и верига с малък, но труден надвес. След него надясно и после нагоре следват лесни участъци, осигурени отново с въже. Преминава се през цепнатина (около 60-70см) между две скали, след което се катери осигурена 15 метрова камина. Следват неконкретизирани пасажи по диагонал надясно и нагоре като се излиза отново на ръба. Използва се изоставено динамично въже, чието закрепване се губи някъде под снега. Следва психарски стометров траверс хоризонтално вдясно до горния край на малка пряспа, над която има фиксирано метално въже. След него за около 70м нагоре и леко вдясно се достига до началото на 30м верига (Grande Corde), която извежда на ръба.
Тук височината бе около 4000м. Беше около 12.30ч, и след кратко разискване решихме, че ни стига толкова и трябва да си съхраним силите за връщането. Черногорците се качиха по веригата и след още едно въже по ръба и те се върнаха. По-късно ни разказаха, че на ръба е духал много силен вятър и снегът е покривал всички скали и осигуровки по пътя нагоре към Pic Tyndall (4241м).
Вече бяхме наясно с пътя за връщане и не ни оставаше нищо друго освен да пуснем около 8 рапела и да траверсираме и откатерваме надолу. Тук е мястото да отбележа, че като цяло е възможно да се използва единично 50м въже, но двойното въже (2х50м) значително улеснява спускането.
Прибрахме се в заслона по светло и доволни от преживяното през деня - все пак това може да се води като генерална репетиция за следващ успешен опит! А и бяхме преминали повечето трудни участъци от маршрута, и то при тежки, почти зимни условия (от премката Col del Leone нагоре непрекъснато се налагаше да сме с котки, които при нормално време изобщо може и да не се наложи да се ползват!).
 Grande Corde |
 Реалността на Матерхорн |
 Заслон Карел (3835м) отгоре |
 Заслон Карел (3835м) и Dent d'Herens (4171м) |
 Снимка на заслона |
 Алпийско утро |
 Поглед към околните върхове |
Станахме към 8ч и бяхме едни от последните, които напуснаха Rif. J.A.Carrel в посока надолу. Пуснахме 5 рапела, като единствено тежестта ни ни помагаше да се движим надолу, а не хоризонтално, каквото явно бе желанието на развилнелия се Северняк. Незаменими бяха и радиостанциите ни, без които бе абсурдно да се чуем при този силен вятър.
После си прибрахме въжето и заслизахме по дългия път надолу...
За щастие нямахме никакви инциденти и към 17ч вече пиехме натурален сок в Breuil-Cervinia. Още същия ден успяхме да пристигнем в Chamonix (1100м) след 2-3 часа пътуване през Aosta и тунела под Mont Blanc (дълъг повече от 11км). Настанихме се в един къмпинг близо до центъра на курорта.
 Breuil-Cervinia е на около 2км денивелация надолу |
 Трудна плоча |
 Пътят след премката |
 Един хеликоптер провери дали сме OK |
 Пътят надолу към цивилизацията |
 Водопад |
 Отново времето се влошава |
Отдадохме се на заслужена почивка и разглеждане на забележителностите в района (множество магазини за алпийска екипировка, в които си „оплакнахме” очите). Посетихме и домът на гидовете, където всеки може да получи точна информация за прогнозата за времето, както и за всички маршрути в района (а и не само там).
 Гол шамонийски охлюв |
 Залез над Шамони |
 Mont Blanc (4810м) и Dome du Gouter (4304м) |
 Първопокорителите сочат върха |
Прогнозата бе за хубаво време за петък и събота и след кратък тактически анализ разработихме плана за действие. Решихме още същия ден да се качим с телеферика до Aiguille du Midi (3842м) и да опънем палатката си на ледника Vallee Blanche на 200м по-надолу. Възнамерявахме да си почиваме следобеда, да станем към 22ч и към 23ч да потеглим по дългия път към Mont Blanc (4810м), най-високия връх в Алпите. Тъй като преценихме, че изкачването и слизането по един и същи маршрут ще е прекалено тривиално и безинтересно, решихме да вземем целия си багаж, включително и палатката, до върха и да слезем по по-лесния и по-популярен маршрут през Gouter.
Всичко вървеше по план, времето беше хубаво и към 16ч след като си опънахме палатката, легнахме да подремнем.
Часовника ни разбуди в 22ч, но за съжаление се оказа, че топенето на сняг е бавна процедура и успяхме да се приготвим и тръгнем чак 15 минути след полунощ.
Пътят през трите Monts (както подсказва и името му) минава покрай или през три отделни върха, а именно Mont Blanc du Tacul (4248м), Mont Maudit (4465м) и накрая се изкачва до самия Mont Blanc (4810м). До рамото на Tacul бяхме първи по маршрута, като в последствие ни задмина една свръзка от трима души (все пак ние носехме доста по-тежки раници с палатка и чували). Вървяхме плътно зад тях до ледената стеничка, която води до ръба на Mont Maudit, където водачеството пое един френски гид със своя клиент. Това ни беше само от полза тъй като той бързо ни отведе до фиксираното въже по ледения склон, както и в последствие уверено откриваше пътя по снежните полета към Col de la Brenva, тъй като следите от предишния ден бяха заличени от силния вятър.
Скоро след тръгването ни от Vallee Blanche задуха силен и доста хладен вятър, който порядъчно усложни цялото изкачването. Освен това доста често попадахме и в лека мъгла, която допълнително затрудняваше откриването на пътя в тъмнината. Но за наше щастие посрещнахме изгрева на слънцето на последната седловина преди върха и след дълго и уморително изкачване на финалния склон достигнахме Mont Blanc в 8.20ч местно време. Беше късмет, че точно в този момент откъм Gouter се появи и един немски алпинист, който се съгласи да ни снима. За съжаление нямаше видимост към по-ниските върхове наоколо, поради което имахме чувството, че се намираме на самотен и ветровит остров сред море от облаци. :-) След кратка пауза на върха започнахме спускането по изключително тесния и притеснително остър на места снежен ръб les Bosses. Колкото по-ниско слизахме, толкова по-топло и по-приветливо ставаше времето. Починахме си за половин час в заслона Vallot (4362м) и продължихме през Dome du Gouter (4304м) към Refuge de l’Aig. du Gouter (3817м). След него ни предстоеше 600 метрова стръмна скална стена, в основата на която се пресича Grand Couloir, улей, по който често падат камъни (най-опасното място по маршрута). За щастие ние минахме невредими и покрай хижата Tete Rousse (3264м) продължихме надолу към Nid d’Aigle (2372м), горната станция на зъбчатата железница от St. Gervais, наречена още „Трамвая на Mont Blanc”. Пътувахме с нея за една спирка, след което с телеферика Bellevue до Les Houches и с Chamonix bus до Chamonix.
Целият траверс на Mont Blanc беше с около 1400м денивелация нагоре и 2700м надолу, като ние успяхме да го направим за около 16ч.
Вечерта бяхме изтощени, но и много доволни от „разходката”! :-)
Заслужена почивка в Chamonix. Доста сме изморени от предишния ден, но все пак намираме сили да изперем туй-онуй. ;-)
Лошото време ни принуди да си дадем още един ден почивка в долината. Надяваме се да спре да вали...
Най-после времето се оправи и грейна слънце. Решихме да посвикнем със скалите в района като покатерим един ден на къси и добре осигурени маршрути. След дълго проучване на гидовника за Aiguilles Rouges (Червените игли) си харесахме две красиви иглички на около час път пеша от Col des Montets (близо до границата с Швейцария) със звучното име Aiguillettes d’Argentiere (Игличките на Argentiere). Подходът беше приятен и не много дълъг. По маршрутите имаше доста хора, но като цяло се намираше какво да катерим. Започнахме с категория 4a, но веднага решихме, че това ни е много лесно. Постепенно вдигахме категорията, като минахме през 5b, 5c и 5c+. Както е казал народа “Апетитът идва с яденето” – решихме да пробваме и два маршрута 6a+ по долната игла. Като по чудо се оказа, че са ни по силите! И не ни остана нищо друго освен да се пробваме и на съседния маршрут 6b… Той обаче се оказа костелив орех и се наложи да приложим някои подходи от „чистото” алпийско катерене (без пипане на скалата), за да преодолеем пасажа. ;-) След първото въже решихме, че ни стига за деня и че е време за прибиране надолу (слънцето се бе скрило преди доста време и беше започнало да става хладно). Докато си оправяхме инвентара, дойде да ни прави компания една истинска алпийска коза, която като че ли не отдаваше особено голямо значение на нашето присъствие и спокойно си пасеше свежа трева...
 Aiguilles Rouges |
 Скалите Gaillands |
 Скални кули |
 Aiguillettes d’Argentiere |
 Aiguillettes d’Argentiere |
 Два свята |
 Вечерни цветове |
 Дива коза |
 Дива коза |
|||
Настанихме колата си на паркинга на долната станция на телеферика Flegere, с който имахме идея да се качим в основата на Aiguilles Rouges. След кратко колебание решихме да започнем с тур на около 10 минути от горната станция на лифта (Voie Perroux, 5c+), който се оказа приятен и добре осигурен (с малки изключения). Финалния ръб към върха на иглата беше малка плетеница от въжета на няколкото свръзки които излизаха от различни маршрути. Когато отново стъпихме на сипея под тура се оказа, че още е рано следобед и решихме да пробваме още нещо в района. Преотстъпих изцяло инициативата за водене на Цвета и тя уверено изведе още 3 въжета от Nez Rouge (5b). Слънцето вече се беше скрило и решихме, че е крайно време да си търсим място за бивак и похапване. Настанихме се на малка и леко наклонена полянка с изглед към масива на Mont Blanc. Скоро слънцето залезе и над Grandes Jorasses изгря луната. Беше приказно...
 Кулата Index |
 Стени |
 Два свята |
 Масивът на Мон Блан (4810м) |
 Aiguille Verte (4122м) и Aiguille du Dru /Les Drus/ (3754м) |
 Луната изгрява над Grandes Jorasses (4208м) |
||
Събудихме се в 7ч с идеята да катерим, но времето беше облачно и скоро заваля и лек дъжд. Вече се бяхме настроили за слизане когато отново изгря слънце и отново ни разколеба... В крайна сметка обаче решихме да слизаме надолу и си хванахме лифта... Колата ни чакаше на паркинга в долината. Купихме си пресен хляб и отидохме да закусваме на полянките край спортния обект за катерене Gaillands. Мислехме малко да покатерим там, но само гледката на десетките пъплещи по скалите катерачи, катерачки и катерачета бе достатъчна, за да ни откаже. Изпаднахме в размисъл как и къде да прекараме последния петъчен ден... Прогнозата за долината на Chamonix беше валежна и затова решихме да реализираме породилата се преди няколко дни идея да се разходим до Marmolada, най-високият връх в Доломитите.
И така – на път за Доломитите... Решихме да спестим малко пари и да не използваме тунела под Mont Blanc, а да минем през прохода Petit St. Bernard. Пътят бе доста по-дълъг (с 3-4ч повече) но пък много живописен! След това пропътувахме отново почти цяла Северна Италия през Милано и Верона и живи и здрави към полунощ пристигнахме в малкото курортно селище Canazei на около 60км западно от Cortina d’Ampezzo, в подножието на Marmolada. Започна отново да вали, което постави под въпрос екскурзията ни следващия ден...
 Изгрев на Aiguilles Rouges |
 Светлина и тъмнина |
 Шамони е рай за парапланеристите |
Осъмнахме с разкъсана облачност, но късчета синьо небе на хоризонта, ни вдъхнаха надежда и ни накараха бързо да си стягаме багажа за нагоре. Потеглихме в 7.30ч с минимално количество багаж, но със седалки и каски, тъй като възнамерявахме да използваме Via Ferrata-та по единия ръб на върха. С бодра крачка и в много добра форма за около 1ч се качихме до Rif. Contrin (2016м) след което поехме по стръмна пътека нагоре към върха. За 2ч достигнахме до началото на Via Ferrata-та. Придвижването по нея се оказа приятно и интересно занимание, още повече беше още рано и нямаше много хора преди нас. След нейния край се изкачихме по 100м заснежен склон и достигнахме върха на Marmolada Punta Penia (3342м). На него, както и на много други върхове в Доломитите беше поставен голям метален кръст. Направихме си снимки, и поседнахме за по един сандвич в заслончето в непосредствена близост до върха, което поразително приличаше по излъчване на чайната на Черни връх (само дето беше малко по-високо). ;-) Слязохме по ръба на Marmolada до началото на Via Ferrata-та, от където решихме да продължим от другата страна на премката. Прекосихме малък ледник (не се опитвайте да ходите без котки по наклонен ледник!!! Вервайте ни!!!) и сред сипеи и скални блокове достигнахме до лифт, под който бързо слязохме до голям язовир. От него за 2ч по пуста горска пътека се върнахме отново при колата...
След кратка почивка решихме да тръгнем още същия ден и да се опитаме да стигнем до Словения. Това се оказа трудна задача предвид километрите, които ни предстояха, но в крайна сметка успяхме...
Трябваше да станем към 7ч, за да имаме достатъчно време да се приберем в България същия ден (Зелената ни карта изтичаше в полунощ и нямахме никакво желание да научим какви са глобите за неспазване на нейния срок). След дълго и доста уморително пътуване обратно през Словения, Хърватска и Сърбия успяхме към 20.30ч да пресечем българо-сръбската граница...
Отново сме си в къщи! За щастие живи и здрави! И разбира се много доволни! Ура!!! :-) :-)
Магистралните такси (в едната посока):
през Сърбия: 23 EUR
през Хърватска: 14 EUR
през Словения: 8.20 EUR
през Италия (без отклонението към Marmolada): 32.50 EUR
Цени:
бензин А95 безоловен (за 1л)
Сърбия: ~1 EUR
Хърватска: ~1.2 EUR
Словения: ~1 EUR
Италия: ~1.27 EUR
Франция: ~1.25 EUR
тунел Мон Блан
една посока: 30.50 EUR
отиване и връщане (важи за седем дни): 38.50 EUR
телеферик Aiguille du Midi (отиване и връщане): 35 EUR
телеферик Flegere + Index (отиване и връщане): 16 EUR
телеферик Bellevue (една посока): 9.50 EUR
къмпинг “Les Arolles” (1 ден за кола, палатка и двама възрастни): 13.55 EUR
франзелкa
обикновена бяла: 0.80 EUR
пълнозърнеста вкусна: 1.10 EUR
сладолед
1 топка: 2 EUR
2 топки: 3 EUR
3 топки: 4 EUR
:-P :-P
За въпроси или повече информация относно пътуването и маршрутите в Алпите и Доломитите можете да ни пишете на
:-) Цвета и Емо ;-)
