Алпи 2005
Пътепис и снимки от двуседмичното ни пътуване из Алпите и Доломитите
Пътят през трите Monts (както подсказва и името му) минава покрай или през три отделни върха, а именно Mont Blanc du Tacul (4248м), Mont Maudit (4465м) и накрая се изкачва до самия Mont Blanc (4810м). До рамото на Tacul бяхме първи по маршрута, като в последствие ни задмина една свръзка от трима души (все пак ние носехме доста по-тежки раници с палатка и чували). Вървяхме плътно зад тях до ледената стеничка, която води до ръба на Mont Maudit, където водачеството пое един френски гид със своя клиент. Това ни беше само от полза тъй като той бързо ни отведе до фиксираното въже по ледения склон, както и в последствие уверено откриваше пътя по снежните полета към Col de la Brenva, тъй като следите от предишния ден бяха заличени от силния вятър.
Скоро след тръгването ни от Vallee Blanche задуха силен и доста хладен вятър, който порядъчно усложни цялото изкачването. Освен това доста често попадахме и в лека мъгла, която допълнително затрудняваше откриването на пътя в тъмнината. Но за наше щастие посрещнахме изгрева на слънцето на последната седловина преди върха и след дълго и уморително изкачване на финалния склон достигнахме Mont Blanc в 8.20ч местно време. Беше късмет, че точно в този момент откъм Gouter се появи и един немски алпинист, който се съгласи да ни снима. За съжаление нямаше видимост към по-ниските върхове наоколо, поради което имахме чувството, че се намираме на самотен и ветровит остров сред море от облаци. :-) След кратка пауза на върха започнахме спускането по изключително тесния и притеснително остър на места снежен ръб les Bosses. Колкото по-ниско слизахме, толкова по-топло и по-приветливо ставаше времето. Починахме си за половин час в заслона Vallot (4362м) и продължихме през Dome du Gouter (4304м) към Refuge de l’Aig. du Gouter (3817м). След него ни предстоеше 600 метрова стръмна скална стена, в основата на която се пресича Grand Couloir, улей, по който често падат камъни (най-опасното място по маршрута). За щастие ние минахме невредими и покрай хижата Tete Rousse (3264м) продължихме надолу към Nid d’Aigle (2372м), горната станция на зъбчатата железница от St. Gervais, наречена още „Трамвая на Mont Blanc”. Пътувахме с нея за една спирка, след което с телеферика Bellevue до Les Houches и с Chamonix bus до Chamonix.
Целият траверс на Mont Blanc беше с около 1400м денивелация нагоре и 2700м надолу, като ние успяхме да го направим за около 16ч.
Вечерта бяхме изтощени, но и много доволни от „разходката”! :-)
